The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Най-силният човек когото познавам

-А защо не си?-попитах аз.
-Мисля ,че е време да ти разкажа... -каза Гилински ,като седна отново на фотьойла. Аз се настаних до него и зачаках.
-Не съм сигурен дали знаеш ,но преди пет години майка ми почина.. Бях съсипан ,защото я обичах ужасно много.. Баща ми ми каза да го приема и да спра да плача ,но не можех да го превъзмогна и постоянно ридаех. Накрая той започна да ме бие и да ми крещи ,че ако не престана ще ме изгони.. Тогава реших да крия чувствата и щом очите ми се насълзяваха, дори малко ги затварях стисках зъби и така накрая не чувствах нищо..нито тъга, нито радост..нищо. На същата година се появи едно момиче. Беше мила с мен и ме караше да се чувствам добре ,дори на моменти се усмихвах леко. Тя ме връщаше към старото ми аз. Влюбих се в нея и реших да и го кажа ,но щом го направих тя ми заби шамар и ме попита що за идиотка трябва да е ,за да излиза с депресирано момче ,като мен а след това просто си тръгна. Аз останах смразен на мястото си и една сълза намокри бузата ми. Стиснах юмрук и сдържах емоциите си ,но щом се прибрах отново заплаках и така всеки ден. Щом станах на 14 точно на рождения ми ден открих баща ми на пода с нож в ръка и една рана в гърдите. Ясно беше ,че съм му омръзнал и просто е решил да се отърве от мен. След този ден не знаех какво да мисля това е твърде тежко за едно момче на 14.. Баба ми дойде да ме гледа тя беше мила с мен и щом започнех да плача ме прегръщаше. Точно в тази година отивах в ново училище това, в което съм и сега. Никой не ме понасяше удряха ме и ми се подиграваха ,че съм женчо ,защото плачех. Накрая ми омръзна прибрах се вкъщи ,влязох в банята взех едно бръснарско ножче и започнах да се режа. Може да прозвучи странно ,но именно това ме накара да спра да плача. Правех го за утеха и така всеки ден по няколко нови черти на ръката. Винаги бях с безизразно лице и не ме интересуваха обидите. Хората ме избягваха щом виждаха ръцете ми. Така вече не бях тъжен..не бях нищо....
-Аз просто гледах към ръцете му.. Не бях забелязала многобройните рани. Започнах да плача щом се обърнах към изтормозеното му лице.
-Нали това искаше?-попита Джак ,гледайки ме объркано.
-Ти си най-силният човек ,когото познавам! -заявих ,като го прегърнах.
-Сега ще разбереш ли ,че въобще не ми беше лесно преди малко ,когато ме накара да се усмихна.. ,но го направих ,за да не си тъжна ,както аз по принцип. Не искам да губиш щастието...-обясни той.
-Благодаря ти ,оценявам го! И онова момиче,което те е зарязало е било най- голямата глупачка на света..
-Да бе и аз ,ако бях на нейно място бих казал същото.-тъжно заяви Гилински.
-Аз не бих!-Възразих  ,а той се ококори учудено. След това доближи лицето си бавно и нерешително към моето и устните му се разбиха върху моите. Щом се отдръпна аз му се усмихнах и отново го гушнах.
-Ти си единственият човек от училище, на когото му пука за мен..
-И се радвам ,че реших да те опозная!-заявих и го целунах по бузата.
-Сега ще ми дадеш ли още една усмивка? -попитах. Той се усмихна.
-Със зъби!-засмях се. 
-Много искаш! -пошегува се и стана от фотьойла.
-Хайде да се връщаме в училище!
-Добре!-Съгласих се и тръгнахме по тъмните коридори.
-Така и не те попитах.. Защо идваш тук?
-Ами тук имаме нещо ,като клуб на хора с мрачно минало.-разясни тихо Джак ,като внимаваше да не се спъне в нещо. Всичко беше затъмнено и изведнъж се блъснах в някой.
-Май наистина трябва да сложим лампи в тези коридори.-изпуфтя човека ,като изкара телефона си ,за да види в кого се е бутнал.
-Ти коя си? -попита объркано момчето с почти бяло руса коса ,когато ме освети с мобилния си.
-Това е Илайза.-обясни Джак.
-И какво прави тук?-зачуди се с разгневен тон.
-Ами тя тъкмо си тръгваше ,както и аз.-обясни Гилински.
-Добре ,но забранявам да каните непознати за мен лица.-строго заяви блондинът.
-Ясно...-тихо се смири Джак.
-Това е Сам той е шефът тук. Гледам да не го ядосвам ,защото е лесно избухлив.-разказа Гилински щом се отдалечихме. Когато стигнахме училище се разделихме ,защото той имаше Математика ,а аз Биология ,като преди това той колебливо ме целуна по бузата. Тръгнах към стаята и отворих вратата.
-Ето ,че Илайза отново закъснява! -възмутено възкликна учителката ,като ме погледна с периферието на окото си ,защото пишеше нещо на дъската.
-Съжалявам стана ми лошо! -излъгах аз.
-Ох добре седни си!-вздъхна тя ,аз я послушах и се наместих на мястото си.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Това е новата глава! Боже случиха се много неща.. Е надявам се да ви е харесала ,и ако е така може да дадете глас или да оставите коментар! <3