The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Ревност ли бе да я опишеш

-Ох добре сядай!-въздъхна тя ,аз я послушах и се наместих на мястото ми. Изкарах учебниците си ,но нямах намерение да уча използвах ги ,за да прикрия това ,че се ровя из телефона ми. Изведнъж започнах да се замислям какво всъщност се случи до преди половин час. За мен не беше нещо ново да целувам някой или той мен ,но сега имах чувството ,че предишните целувки  не струват нищо пред тази..
Съзнание: Но не се ли случва всичко твърде бързо?
До съзнание: Знам така е ,но той има нужда от мен..
Мислите ми бяха прекъснати от звънеца. Тръгнах към шкафчето ,за да си взема учебниците за следващия час ,но много се дразнех от това ,че погледите на всички се бяха забили в мен. Изведнъж застанах на едно място.
-Какво? -изкрещях гледайки съучениците си ядосано. Тогава те се направиха на разсеяни и продължих пътя си. Застанах пред шкафчето си и изкарах нужните неща пъхнах ги в подобието на раница ,което преди минута бях преметнала през рамо и треснах гневно металната вратичка така ,че всички да замълчат уплашено. Вървях по коридора забита в телефона и на моменти поглеждах с периферието си, за да видя как ме зяпат клюкарките. Точно тогава се бях разсеяла се блъснах в някого. Момчето падна на земята, а аз се втрещих уплашено.
-Съжалявам не те видях.-извиних се ,като му помогнах да се изправи.
-Няма проблем и аз не гледах къде ходя. Между другото името ми е Мат Еспиноса! -Представи се момчето с тъмно руса коса и признавам много сладко чипо носле.
-Илайза Симсън! Приятно ми е! -заявих ,стискайки ръката му.
-Е какъв час имаш?-попита Матю.
-Ъгх математика..-въздъхнах отчаяно.
-Значи сме заедно!-Отбеляза той ,като взе учебниците си от шкафчето и тръгнахме към кабинета. По пътязабелязах Джак и тръгнах към него ,но той се направи ,че не ме вижда и замина на някъде..
-Това Гилински ли беше?-зачуди се Еспиноса щом се върнах при него.
-Ъ да.-отговорих леко разсеяно.
Да не би да е решил ,че просто го разигравам и се мятам на всеки срещнат?.. Боже това ли е?
-Да не сте заедно или..?-повдигна вежди Мат ,като ме изкара от мислите ми с пореден въпрос.
-Ами не знам точно.. -отвърнах, обръщайки глава към изхода през който се изниза Джак. Сигурно пак отива в изоставената клиника..
С Мат влязохме в стаята и се настанихме по местата си. Зяпах телефона си. Главата ми щеше да експлодира от всички тези мисли.
Не издържах станах от стола и казах на господина ,че спешно трябва да изляза. Излетях от стаята и се запътих към мястото ,където предполагам беше Джак.
Когато пристигнах Сам ме спря преди да вляза.
-Аз казах ли ,че не искам хора ,които не съм пуснал тук!-изръмжа ядосано като ме хвана за врата и ме стисна толкова силно ,че ми прилоша.
-П-пусни ме! Моля те!-Едва пришепнах тихо аз. Той отпусна леко хватката.
-Защо си тук?-попита с груб глас.
-Искам да видя Гилински ,наистина е важно.-продължих с ниския тон ,като очите ми се насълзиха.
-Ах ах Илайза не виждаш ли в какво се превръщаш заради него?.. Той те кара да страдаш. Не си заслужава! Просто се върни към предишния си весел живот и го забрави!
-Не..Той има нужда от мен.-извиках бършейки сълзите с дланта на ръката си.
-Със сигурност няма да се зарадваш на гледката ,която предстои ,но щом настояваш прав ти път тогава! -предупреди ме той ,стягайки челюстта си и ме пусна да вляза. Щом чух думите му се уплаших и побягнах по коридора. По пътя паднах няколко пъти...(господи аз ще им сложа лампи ,ако те не го направят..) Стигнах до стаята в която преди беше Джак ,но него го нямаше. Това, което обаче ме стресира повече бяха следите от кръв. Аз заплаках ,като се строполих на земята от изтощение.  Чух стъпките на някой зад мен. Нямах сили дори да се обърна. Седях свита на земята а спиралата беше се размазала под очите ми, имах рани по коленете и лактите. Точно в този момент приличах на една от тях.. Усетих как човекът се приближи още по-близо и приклекна над мен. Дъхът му се разбиваше във врата ми.
-Казах ти ,че той ти причинява твърде много болка.-прошепна тихо.
-С-с-сам?-накъсано предположих аз ,като опитах да се подпра на ръката си и да седна. Той ме гледаше със съжаление хвана ме и ме облегна на него ,като започна да гали гърба ми.
-Къде е Джак?-едва прошепнах аз. Той не ми отговори. Реших да разбера сама. Изправих се, подпирайки се на стената. 
-Илайза послушай ме!-изкрещя Уилкинсън ,но аз дори не се обърнах ,а излязох с бавни крачки от стаята и продължих напред по коридора. Видях някакво ново помещение от което се чуваха викове и трясъци. Щом погледнах вътре видях Гилински целият в кръв с изпокъсани дрехи. На земята имаше счупени мебели. Някаква стъклена маса беше разпиляна на малки парчета по които имаше кървави капчици. А в ръцете на Джак все още имаше забити стъкълца. Гледката беше потресаваща. Седях там вцепенена от страх. Сълзите отново напираха.
-Сприи!-изкрещях с колкото глас ми беше останал. Той се обърна и ме погледна а щом видя ,че едва седя на крака се ядоса и заби юмрука си в стената.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Това е новата част! Стана малко всъщност не малко объркана ,но.. :D Надявам се да ви е харесала! Обичам ви фенчета на Гилински! <3