The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Щастие

Събудих се на земята. Избутана явно от така любящото гадже. Станах и се изтупах. Джак още спеше. Силен. Това е думата която го описва най-добре. Той е живял сам без майчина любов и бащина закрила. Нямал е нищо. Нищичко. Замисляли ли сте се какви щяхме да сме ,ако нямахме родители ,които да ни казват какво е неправилно и да те прегръщат щом е нужно...?
Едно малко момче в големият и жесток свят на подигравки. Момче изградило собствен бент, зад който се крие от потопа на чувства. Момче спряло да разбира смисъла на съществуването си.
Аз. Причината да се усмихва. Човекът, който иска да превърне тежкото му минало в цветно бъдеще. Малката светлинка проникнала през черният облак от тъга....-каркорещия стомах спря мислите ми. Целунах го по челото и излязох от стаята ,за да купя храна.
     Гледната точка на Джак
Бях събуден от нечий устни. Вероятно тези на Илайза. Ахх тези устни..толкова меки и плътни. Протегнах ръце и застанах в седнало положение. Забелязах отсъствието на единствения човек, на когото му пука за мен. Потърках сънено очи и взех телефона ѝ за да проверя часа. 6:30. Час достатъчно добър за една опресняваща мислите разходка. Колко жалко ,че заради глупостта ми съм прикован за тази тъмна миришеща на лекарства и смърт стая. Смърт. Думата пред която всички треперят. Нещото което никой не иска да изпита на плещите си. А как ви звучи на косъм от смъртта? Да се намираш в средата на две полета. Едното светло и цветно изпълнено с радост ,а другото...другото мрачно, студено с аромат единственно на сълзи и скръб. Навсякъде кости и суха пръст по която ходиш като прострелян ,защото не искаш да стигаш до портите. Портите решаващи съдбата ти. Рай или Ад тези две думи са истинската противоположност... В Рая попадаш на едно по-добро място ,но в Ада е различно там си подложен на тормоз. Същия този тормоз който търпях аз заради баща ми...-застанах пред прозореца и облегнах лакти на парапета пред него. Денят се очертаваше слънчев. Хората вече бързаха към работните си места и никой с никой не се поздравяваше. Погледа ми спря върху момиченце вързано на две опашки, чието лице бе оцапано ,а очите му се пълнеха със сълзи ,но то не пускаше нито една да падне. Седеше свито и сякаш незабелязоно от обществото. Така исках да му помогна да му покажа ,че знам какво изпитва ,но не можех... Изведнъж момиче с дълга кестенява коса се спря пред него. Да това бе Илайза. Подаде му ръка и то се изправи като разтърка очичките с малкото си юмруче след което хвана дланта на приятелката ми и забързаха към болницата..
   Гледната точка на Илайза
Връщайки се доволна от магазина забелязах малко момиче да седи уплашено в един тъмен ъгъл.
-Добре ли си миличка?-Попитах и му подадох ръка.
-Ами не много..-Потърка очите в коите се бяха насъбрали сълзи. След това ме хвана и тръгнахме към болницата.
-Къде отиваме?-Зачуди се детето с тъничък глас.
-В болницата. Ще те изкъпим и преоблечем!-Възкликнах аз.
-А ще ядем ли?-Ококори се приблизително 6 годишното.
-Разбира се!-Извадих от торбата с покупки един мъфин и ѝ го подадох.
-Благодаря ти толкова много!-зарадва се щом го пое и започна да се храни бързо.
-Как се казваш?-усмихнах ѝ се дружелюбно.
-Ани.-Отвърна.
-Прекрасно име!-Заявих, а тя само се зачерви.
-Е Ани на колко си?
-Седем години.-Отвърна щом ги преброи на пръстите си.
Когато влязохме в клиниката се качих при Гилински заедно с момичето. Той се усмихна щом я видя. Хъх странно. Тръгнахме към него и той ни прегърна.
-Кой е този човек?-объркано гледаше седем годишното.
-Това е Джак той е мой приятел ,а аз съм Илайза.-Представих ни.
-Ние с Ани отиваме при сестрата ще се върнем до час.-обясних на ухото на Гилински. Щом влязохме в кабинета на докторката жената почисти раничките ѝ и мръсните петна.
-Извинете кога ще изписвате Джак Гилински?-попитах преди да излезем.
-Джак Гилински..Джак Гилински.. А ето го! Вече може да тръгва!-Възкликна лекарката.
-Да отида ли да му махна абокада или искате да остане още вечер?
-Отивайте! И му кажете да се оправи и да ни изчака.
-Мдобре!-съгласи се дамата на средна възраст и потегли.
-Ани с теб сега ще отидем за нови дрехи!-щипнах я по бузата , а тя се зарадва и отново хвана ръката ми.
Исках да знам къде са родителите ѝ и защо е сама ,но не знаех дали ако попитам ще се разтрои...
Щом избрахме дрешки се върнахме обратно в медицинския център ,където ни чакаше Джак.
-Изписаха те ,а?-засмях се и се хвърлих на врата му като поставих няколко нежни целувки върху топлите му устни.
-Е Ани къде са мама и татко?-изцепи се Гилински.
-Оо ъъ ами те ме изхвърлиха когато разбраха ,че чакат ново дете..-отново очите ѝ се насълзиха ,а аз погледнах брюнета сърдито, след което и дадох една отешителна прегръдка.
-Сега ние ще сме твоите мама и татко!-възкликна Гилински.
-Наистина ли?-зачудихме се в един глас.
-Мхм.-усмихна се момчето и поиска една прегръдка. Ние го гушнахме и тръгнахме към колата ми.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Е това е новата част! Надявам се да ви е харесала!! А да и ако искате да качвам по-често вотвайте и изразете мнение ,защотото точно по това разбирам ,дали има интерес към историята! До скоро фенчета на Гилински! <3