The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Остави ме сама да преценя кое е добро за мен и кое не!

*Понеделник*
5:38 сутринта
Събудих се от виковете на съседите.. От няколко дена тези хора просто не се разбираха.. Станах от затопленото легло и веднага ме удари силен полъх на студенина. Тялото ми потрепери и грабнах шареното одеяло паднало на земята. Увих се и се доближих до прозореца. Имах малката надежда, че дори за кратко ще видя Джак.. За жалост единственото застанало пред кръгозора ми беше пустата улица. Прозях се и вързах разрошената си коса на опашка. Погледнах се в огледалото и това, което виждах бе едно изгубило стимул за живот същество.. Легнах обратно на леглото и затворих очи в опит да разкарам мислите от главата си. Днес нямах намерение да ходя на училище.. Не издържах там, защото постоянно се засичах с Гилински, който се правеше на разсеян и ме подминаваше като пътен знак... Не го понасях, но същевременно толкова силно се нуждаех от една негова прегръдка, целувка по челото и сладкият му глас.. Отново се надигнах и се запътих към всекидневната. Седнах пред телевизора и вместо да го пусна зяпах черния екран замислено....
3:40 следобед
Някой почука на вратата. Станах флегматично и едва се добрах до вратата. Отворих и пред мен стоеше фигурата на Джак. Опитах да затворя, но той не позволи това да се случи.
-Ели..-прошепна той, гледайки ме в очите, които вече бяха навлажнени. Придърпа ме към себе си и ме прегърна силно.
-Моля те..спри да плачеш..-хвана лицето ми в шепи и избърса сълзите ми с палец.
-Защо не си на училище? Да не би да си болна?-попита загрижено и пипна челото ми. Аз нямах намерение да продумам и дума затова единствено го зяпах.
-Познавам те достатъчно добре, за да знам, че щом си тръгна ще се сринеш.. Моля те обиждай ме! Излей си го! Само не искам да мълчиш!
-Обичам те!-заявих с леко пресипнал глас и увих ръце около кръста му. Усетих как дишането му стана накъсано и щом погледнах лицето му съзрях няколко сълзи по бузите му.
-А-а-аз с-също!-заяви с потреперващ глас и ме прегърна така, че дъхът ми секна.
-Много съжалявам за всичко!-говореше, плачейки.
-Толкова много!-погледна очите ми. Поиска да ме целуне, но аз се отдръпнах. Щом забеляза това седна на дивана и зарови лице в шепите си. Аз бях като замразена и обмислях случилото се, зяпайки в една точка, а по лицето ми се стичаха солени сълзи. Загледах Джак. Той се изправи, хвана ръцете ми, обърна ги и видя раните от бръснарското ножче.
-Защо си го причини?-попита докато галеше белезите. Аз потрепнах и дръпнах ръцете си.
-Не, Джак! Не ме питай защо щом знаеш отговора!-изкрещях в лицето му.
-Направих го, за да си щастлива!-прошепна. Това вече преля чашата!
-Така ли Джак нарани ме, за да съм щастлива и получи ли се Джак? Отговори ми щастлива ли ти изглеждам?!-започнах да се смея истерично и едновременно с това плачех, а сърцето ми се късаше.. Бях пред пълен срив. Гилински гледаше безпомощно и опитваше да ме докосне, но аз отблъсквах ръката му. Накрая се разплака устната му трепереше и мамка му това ме изкара от лудата фаза. Изражението ми придоби сериозност. Доближих се и се сгуших в обятията му.
-Ти си един тъп, гаден, противен, смотан, побъркан идиот!-заявих.-Но си моят тъп, гаден, противен, смотан побъркан идиот!-Продължих.
-Миличка!-проплака и ме притисна още повече към себе си.
-Искам да ми разкажеш всичко! Нали?-погледнах го в очите, а той кимна в отговор.
{.....}
-Не мога да повярвам, че Лора го е направила!
-Била е загрижена за теб!-защити я брюнета.
-Аз сама мога да преценя кое е добре за мен и кое не е!-почти извиках. Той ме гледаше, мълчаливо.
-Трябва ми чист въздух, за да обмисля всичко...-обясних и наметнах една плетена жилетка.
-Обичам те!-Целуна ме по челото той. След това излязохме и се разделихме в две посоки..Той към къщата си, а аз към парка.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Знам, знам пак кратка глава.., но нямам муза... Все пак се надявам да Ви харесва! Моля ви оставете коментар долу!👇🏻👇🏻👇🏻👇🏻❤️