The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Спри да мразиш всичко което те прави истински красив..

Бях стегнала тялото си от напрежението, което ме удряше като ток преминаващ по вените ми, изгарящ мислите ми. Стиснах очи, притъпявайки острата болка цепеща главата ми. Повдигнах се леко едва, подпирайки се на длани. Погледнах Джо с надежда, която заедно с гледката умря в очите ми. Погалих слабото му вече посивяло лице и отново легнах до него. Докоснах ледената му ръка и я стоплих в шепите си. Една медицинска сестра връхлетя в стаята.
-Бихте ли се отдръпнали пациента трябва да бъде прегледан..?-попита строго, бързо и нервно жената на средна възраст.
-Д-да добре..-изправих се едва и излязох, за да изчакам навън.
Гледната точка на Джо
Усетих хладна игла която се заби в ръката ми. Лекарството в спринцовката бързо започна да се разпространява из цялото ми тяло.
-Горкото момче.. Вече само млади загиват..-измърмори женски глас. Но аз не съм мъртъв! Все още не.. Защо шибаните ми очи просто не се отворят най-накрая.. Защо проклетите ми устни не помръднат, за да изкрещят болката.. Защо съм заключен в себе си.....
Онази жена излезе, но Илайза не се върна. Защо пък ѝ е да го прави.. След няколко минути чух дръжката на вратата да се завърта и тихи бавни крачки започнаха да приближават. Дочух едва доловимо хлипане.
-Защо си мислех че ще успея да ти помогна.. Ти си провален. Защо имах надежди, че ще се оправиш щом сама не вярвах, това да се случи..-едва промълви.
-Знам че не чуваш и се радвам от факта.. Простих ти всичко и го забравих, виждайки през какво си преминал.. Сега те моля да ме извиниш за това което ще ти причиня впоследствие..-доближи се до мен и няколко топли сълзи се разбиха върху лицето ми. Твърде ми беше тежко от думите ѝ. Исках да прокарам нещо остро през ръката си.. Толкова силно исках..
             Гледната точка на Илайза
Загледах се в лицето му, виждайки как устните му потрепват пулсът ми се ускори.
-Боли..-промърмори едва Съг.
-Кое?-доближих се до лицето му, за да го чувам по-добре.
-Факта че съм нищо в очите на всички..-усмихна се.. Отвори очи и зениците му се загледаха в тавана, а след това зашариха по лицето ми.
-Моля те убий ме..-устните му потрепнаха, а очите му се навлажниха. Зяпах го вцепенено. Не знаех какво да сторя.
-Д-джо ти си добре!-тръгнах да го прегръщам. Той седеше неподвижно и беземоционално. Аз обвих ръце около него, така че да почувствам всяка негова тревога. 
-Ако добре значи.. Искам да се залича значи съм идеално.
-Обичам те.-прошепнах в ухото му и облегнах глава на гърдите му. Бавно усетих затягане около кръста явно от ръцете на блондина.
-Знам че не е така..-поклати глава.
-Така е.. Значиш много за мен!-запротестирах.
-Нали съм провален..-измърмори и накара сърцето ми да спре за момент.
-Казах го, защото бях на предала на емоциите си.. Моля те не ме съди..-погледнах го в очите.
-Не те съдя, а и знам че си права.. Само не разбирам защо все още седиш тук с мен..?-зачуди се синеокият.
-Защото държа на това, което си!-преминах с пръст по челюстта му.
-Ти си умен, талантлив, тъжен но щастливо тъжен.. Усмихваш се, ала не от радост.. Защо го правиш?-поинтересувах се а Джо въздъхна.
-Когато ми е много тъжно се опитвам да притъпя болката с фалшиво щастие.-засмя се и отново ми се стори доста приправено.
-От смеха ти и изобщо от усмивката ти нещо в мен се побърква и ме задушава..-признах и тогава лицето му стана неутрално.
-Дали някога ще видя истинската ти усмивка?-любопитството проговори вместо мен.
-Нея я няма. Срамежлива е. Крие се в капана на страданието.-заговори с дрезгав глас русокосият.
-Някой ден ще успея да спечеля доверието ѝ.-обещах си а Джо ме загледа странно.
-Тя ти има доверие.-заяви тихо момчето до мен.
-Тогава защо се крие?-оопитах учудено.
-Защото мрази присмех и обиди.-възкликна и сви устни Съг.
-Тя ще умре рано или късно.. Самотно в дълбините на душата ми където вече няма да има макар и малка останала надеждаx за нещо по-добро.
-Спри.. не говори така!-хванах брадичката му и насочих лицето му към мен. Очите му се движиха ту към очите ми, ту към устните ми. Изтръпнах когато вече не отделяше взор от устата ми. Приближи се към мен но спря точно на милиметър.
-Страх ме..-една сълза се стече от окото му и разби устните си върху моите. Бързо ни отделих и се отдръпнах.
-Какво сторих..-хвана се за главата. След секунда ръката започна да раздърпва косата му от яд. 
-Спри!-погледнах го сериозно. Той не ме отрази затова му ударих шамар.
-Ауч..-погали зачервеното място.
-С кое да спра?-ококори се злобно.
-Спри да мислиш че всичко, което правиш е глупаво! Е това със сигурност не беше!-развиках му се.
-Кое тъпата ми постъпка ли.. Аз съм идиот!-поклати глава блондинът.
-Ето пак..-въздъхнах тихо. Приближих се към него и го прегърнах щом съзрях напиращи сълзи в очите му. Неусетно устните ми се бяха озовали на врата му, оставяйки малки целувки.
-Спри моля те..-треперещия му глас ме накара да се осъзная. Засрамено се отдръпнах и легнах назад, закривайки очи с ръцете си. Не след дълго усетих топлия дъх на Джо. Махнах ръцете си и се загледах в сините му очи.. Точно тогава тънките му устни намериха своето място върху моите.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Нова глава! Йей :з
Оставете коментар за мен е важно! Обичам Ви!❤️❤️❤️❤️