The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Сам. Проект. Уговорка.

-Тук съм.. Джак ли ме търси?-говорех докато слизам по стълбите.
-Не аз съм Сам, ако ме помниш?-усмихна се бегло бяло русото момче.
-Разбира се, че те помня!-метнах се на врата му.
-Ехаа!-засмя се и ме пусна на земята.
-Какво търсиш тук?-попитах със сериозна физиономия.
-Реших да те изпратя до училище, ако нямаш нищо против..-почеса се зад врата.
-О ъм вече имам уговорка с Джак...-обясних тихо.
-Тогава да се срещнем някъде.. Искам да поговорим..-заяви, гледайки към майка ми.
-Дообре.. Да се срещнем утре към осем вечерта в парка..-шредложих.
-Ясно.. Аз ще тръгвам..-сбогува се. Изглеждаше доста нервен.. Държеше се странно.. Какво ли иска да ми каже?
-Кооой беше този?-повдигна вежда майка ми с лукава усмивка.
-Сам Уилкинсън.. Приятел на Джак.-разясних.
-Държеше се подозрително..-присви очи в посока затворената врата жената.
-Знам.. Ясно?-троснах ѝ се.
-Добре де мила..-вдигна ръце блондинката. Седнах на масата и хапнах колкото да залъжа глада си.. Стомахът ми бе свит на топка така че три хапки от сандвича си бяха постижение.. 
-Ще се разболееш.. Хапни още..-погледна ме разтревожено майка.
-Ядох много за закуска и не съм гладна..-излъгах я.
-Ясно.-кимна с лека усмивка..аз и отвърнах със същото.
Някой прозвъня на звънеца..
-Това вече трябва да е Джак..-изправих се мудно.
-Хей!-усмихнах се и го целунах щом отворих.
-Красота!-прошепна в ухото ми. Аз се изкикотих.
-Ще тръгваме ли?-попита като хвана ръката ми.
-Мхм.-кимнах и потеглихме.
-Пеша или с кола?
-Пеша!-отговорих бързо.
{...} *В гимназията*
-Късмет днес, слънце!-целуна челото ми Гилински.
-И на теб!-усмихнах се. Той тръгна към кабинета по Химия, а аз имах География таа.. Запътих се към стаята. Влязох и седнах на последния чин от към прозореца. Зарадвах се, че ще съм сама и сложих раницата си на свободния стол. Звънецът би. Учителката започна да преподава, но аз както винаги бях забила поглед в телефона..
-Лайза ще ми посочиш ли къде се намира Швеция?-попита госпожата.
-Мммхм!-станах и сложих пръст на картата.
-Браво! Седни си!-нареди жената. Кимнах и се върнах обратно на мястото си.
-Съжалявам за закъснението!-В
влезе Джо.. (Може да не го помните... Щеше да ме изнасили, ако не беше Уилкинсън..)
-Седни до Илайза!-заповяда учителката. Пронизващия му поглед се заби в мен. Тръпки преминаха по цялото ми тяло.
-Хей коте..-прошепна с мазна усмивка. Седна до мен като сложи чантата ми на мръсния под. Опитах да го игнорирам като следях всяко действие на преподавателката.
-Ще си мълчим ли бейб?-засмя се подигравателно и сложи ръка на бедрото ми. Аз забих ноктите си в плътта на неканения крайник. Самодоволна усмивка се плъзна по лицето ми щом съзрях как русият се прегъва от болка. Когато видях, че започва да тече кръв отстраних ръката си.
-Аууч..-изплака той като огледа раната. В този момент душата ми играеше своя победен танц.  През целия час Джо ме зяпаше неразбиращо.
-Какво искаш?-зачудих се изнервено.
-Ти си странна!-заяви спокойно.
-Каза момчето опитало се да ме изнасили без причина.-изсъсках срещу лицето му. Той замълча, което беше може би най-правилната постъпка в цялото му съществуване..
-Иии ученици както вече разбрахте ще правите проект по двойки!-съобщи госпожата.
-Проект?.. Ти чу ли нещо обърнах се към блеещия баири.
-Ъъ..не..-заяви с досада.
-По двойки.. Ще можем ли да избираме с кой ще сме?-попитах.
-Не вече сте разпределени.. Както сте на чин.-Обясни спокойно учителката.
Звънецът би.
-Край..-заявих ядосано.
-Ти идваш с мен!-хванах мързеливеца за врата и го задърпах към географката.
-Ауч..ауч..-скимтеше той.
-Госпожо..аз и това.. Не сме добра комбинация..-обясних през зъби и пуснах Джо. Той се хвана за врата и присви очи.
-Това не е мой проблем.. Трябва да можете да се справяте с който и да е от съучениците ви!-тросна се жената.
-Ама..-продължих да упорствам.
-Стига Лиз.. Ще се справим!-метна ръката си на рамото ми блондина.
-Разкарай гадната си ръка от мен и никога повече не ме наричай така!-иззгледах го свирепо.
-Хубаво.-вдигна ръце.
-А каква беше темата..-обърнах се към дамата.
-Мода и начин на живот през 80-те по света.-заяви с нотка раздразнение в гласа госпожата.
-Ъгхх хубаво!-почти извиках и тръгнах да излизам на бърз ход, защото щях да закъснея за английския.
-Илайза!-повика ме женски глас който така не исках да чувам.
-Хей Ели.. Защо не те виждам напоследък?-застана пред мен Лора. Игнорирах я и взех учебниците си от шкафчето.
-Какво ти има..?-говореше тихо момичето , следейки движенията ми. Обърна се към нея като я зашлевих и потеглих към кабинета по английски.
{...}
Часовете приключиха. Джак ме чакаше на изхода на училището.
Затичах се към него и го целунах.
-Имам много да ти разказвам!-усмихнах се.
-Аз не толкова..-засмя се.
-А и между впрочем днес ще се прибера рано, защото имам да уча доста за утре и да..-излъгах го със спокоен глас.
-Добре мила.. Не искаш ли помощ?-повдигна вежда.
-Не трябва ми концентрация и сама ще се справя!-заявих и го целунах по бузата.
-Добре тогава ще те изпратя до вас и ще гледам някой филм вкъщи.. Сам.. С пуканките..-направи се на тъжен.
-Стига си ме изкушавал..-намръщих се.
-Спирам.. О да и ще съм само по боксерки.-намигна ми.
-Ъгхх гадняр..-ударих го на шега.
{...}
Прибрах се у дома. Взех си душ и се преоблякох. Беше станало 7:40 затова наметнах якето си, обух маратонки адидас, сложих телефона в задния джоб на дънките и излязох.
{..}
Видях в далечината мъжка фигура.. Предполагам Сам. Беше седнал на стара пейка и пушеше.
-Хей!-застанах пред него с ръце в джобовете и слабата светлина от нощните лампи освети лицето му. Беше леко подуто, насинено и изнемощяло..
-Здравей.. Ели.-покани ме да седна.
-Искаш ли?-предложи ми цигара.
-Не.. Аз не пуша..
-Казвай!-усмихнах се плахо.
-Виждаш ли лицето ми?-попита ме тихо.
-Дап..-отвърнах.
-Пребих се в шибаната изоставена болница..-измърмори под носа си. Аз леко се подхилнах.
-Забава..-изгледа ме злобно.
-Ще ми помогнеш ли да въведем онова място в ред?-попита с надежда в очите.
-Става!-съгласих се мигновено.. Все пак и аз доста пострадах от липсата на осветление.
-Страхотно!-зарадва се Уилк.
-Ще започнем с поставянето на лампи!-заявих строго.
-Съгласен!-подаде ръката си явно, за да се здрависаме в чест на сключената уговорка.
-Започваме още от утре!-заяви.
-Там ще съм след даскало!
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Съжалявам за забавянето.. Направих часта малко по-дълга от обикновенно.. Надявам се да не Ви е доскучало за напред ще бъде доста по-интересно!
️Цел на главата:
1) 25 гласа
2) 6 коментара✏️
Обичам Ви!❤️