The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Hug from behind

Джак се обърна и ме погледна, щом видя ,че едва седя на крака се ядоса и заби юмрука си в стената.
-Джак спри умолявам те!-казах тихо ,защото вече нямах глас. Както беше в гръб от мен се доближих и увих ръце около него. Усещах тежкото му дишане.
-Моля те ,само дишай и се успокой!-прошепнах. Той седеше ,като замръзен. 
-Кажи нещо!-продължих да шепна. Ръцете ми вече бяха окървавени от раните му.
-Какво търсиш тук!-попита с безчувствен тон ,като се освободи от хватката и се обърна към мен.
-Търсех най-красивото момче!-възкликнах ,като скъсах част от потника си и започнах да бърша лицето му.
-Има ли причина да ревнувам?
-Никаква!-въздъхнах ,като хвърлих поглед на потрошената стая.
-Господи какви ги върша?-изпуфтя Гилински ,като се хвана за главата.
-Целият си в рани..-заявих като вдигнах ръката му и започнах да изваждам стъкълцата забити в плътта. Усещах погледа му върху мен. Гледаше ме ,беше замислен над нещо.
-Искам да знаеш ,че те обичам!-казах аз и го целунах по носа. Дори с всички тези белези той беше красив, дори перфектен.
-Защо ме обичаш? Та аз се мразя! Мразя това ,че те наранявам и те карам да плачеш! Мразя всичко в мен!-изкрещя в лицето ми той. Очите му се насълзиха.Аз уплашено се отдръпнах от него.
-Умолявам те! Искам да ти помогна!-заявих тихо ,хващайки ръката му.
-Моля те!-гледах го в очите ,а той седеше и не знаеше какво да каже.
-Защо изглеждаш така?-попита, оглеждайки ме.
-Ами паднах няколко пъти..-засмях се ,но на него не му беше смешно.
-Боли ли те?-зачуди се, гледайки раните ми.
-Не..-излъгах.
-И аз те обичам!-съобщи изведнъж той и това ме накара да се усмихна. Хвърлих се в прегръдките му и го целунах.
-Защо направи всичко това? -объркано гледах към строшените мебели...
-Не знам просто ми е трудно да имам доверие на хората.. Помислих ,че онова момче те сваля. -обясни и тръгна да излиза от стаята. Аз го последвах.
-Къде отиваш?
-Да си взема душ у дома.. Идваш ли?
-Ами и без това имаме проект заедно.-съгласих се.
-Не можем да ходим пеша така някой ще реши ,че са ни пребили.. Хайде с колата ми. -той само кимна и тръгнахме към автомобила. Да хората ни зяпаха..и то много! Щом пристигнахме седнах на шофьорското място и потеглихме. Аз за момент се обърнах към Джак. Беше заспал..странно как с тези рани. Не знам защо ,но белезите го правеха самият него.. Той бе красив имаше доста внушителна челюст а веждите му бяха просто перфектни... И само колко болка бе претърпяло това лице.. Под очите му се намираха доста големи торбички , отстрани на слепоочието се виждаха малки рани и белези. От носът му бе потекла струйка кръв. Устните му плътни и обемни, бяха напукани и посинели. Но въпреки всичко той изглеждаше перфектно за мен!
-Пристигнахме!-побутнах го леко. Той се прозя и слезе от превозното средство.
Влязохме в къщата му. Беше двуетажна ,като моята. Гилински отиде в банята ,като преди това постави една мека целувка на челото ми.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Ето я и новата глава! Знам ,че стана много кратка ,но нямах време сега покрай започването на учебната година и все пак се надявам да Ви харесва!