The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Повярвай ми няма да успееш да задържиш усмивката на Джак! Не и този път!

-Джак време е да спреш!-извиках и опитах да го издърпам. Щом се осъзна той огледа изплашените лица на заобиколилата го тълпа.
-Какво сторих?-промърмори тихо и няколко сълзи се спуснаха по лицето му. Тогава пристигна директора и всички се разбягаха. Останахме само аз Гилински и русокосият пострадал.
-Какво се е случило тук?-попита строго възрастния мъж ,но ние бяхме твърде уплашени ,за да говорим затова просто го гледахме със стресирани погледи.
-Говорете ,ако не искате да бъдете изключени!-извика той а от очите на Джак се стичаха водопади, устната му трепереше в опит да каже нещо.
-Аз..аз съм виновна директоре моля ви ,ако ще изключвате някой нека това съм аз!-Заговорих тихо.
-Ти луда ли си?-Прошепна през зъби момчето. Аз го игнорирах и продължих.
-Аз го насърчих да се сбие!-директора се наведе да провери пулса на лежащото на земята момче.
-Слава Богу жив е!-зарадва се мъжът.
-Закарайте го при сестрата. След това елате в дирекцията
,защото това няма да ви се размине! Имате късмет ,че е само първо провинение и ще го оставя зад гърба си ,но ще трябва да ви накажа.
-Разбираме директоре!-кимнах. Щом се отдалечи се обърнах към Гилински и го прегърнах така ,че дъхът му секна.
-Добре ли си?-попитах го притеснено. Той кимна в отговор.
-Трябва да закараме момчето до медицинския кабинет...-въздъхнах. Хванахме го под мишница и тръгнахме с бавни крачки.
{.....}
Размина ни се само със задържане след часовете следващата седмица.
-Е Джак аз ще тръгвам за Математика ,защото закъснявам ще се видим в междучасието..Обичам те!-Целунах го бързо и се запътих към стаята.
-Чао!-извика той.
{...}
Влязох в стаята и седнах на предпоследния чин.
-Ще правим тест!-провикна се госпожата.. "Тест? Та аз не съм учила...Господи ще имам двойка.."
Направих изпита на тото и тръгнах към следващия час ,който за моя радост бе История. Казвам за моя радост, защото господина е страхотен! Преподава интересно и ако не сме си научили не ни изпитва. Отворих шкафчето си и бях зарината от куп бележки. Започнах да ги събирам от земята. "Ти започна война, мила приготви се за кървава гледка!"-щом прочетох това ръцете ми започнаха да треперят. Знаех ,че съм виновна за случилото се. Взех друга бележка. "Повярвай ми няма да успееш да задържиш усмивката на Джак! Не и този път!"-продължих да чета купищата листчета от таен подател. "Вероятно докато четеш това....вече ще е КЪСНО!"-Късно за кое? Отчаяна ударих колене на пода и заплаках.
-Добре ли си?-чух познат глас. Беше Мат.
-Аз...не мисля. Джак е в опасност!-Обясних, бършейки сълзите си.
-За какво говориш?-наведе се и ми помогна да стана.
-Ами той се сби по моя вина.. И сега онзи търси отмъщение!
-Онзи?-повдигна неразбиращо вежда Езпиноза.
-Високо русо момче мяркало се на няколко пъти в час по география.
-Виж няма да ме разбереш пък и трябва да вървиш! Скоро започва часът.. -заявих взех листчетата в чантата си и започнах да търся Джак.
                Гледната точка на Джак
Бях пред шкафчето си и го отворих. Разхвърчаха се странни заплашителни бележки. "Следва нещо много интересно..", "Илайза ще пострада заради твоите действия."-притесних се взех раницата си и започнах да обикалям.
-Търсиш ли някого?-чу се непознат глас. Когато се обърнах пред мен седеше брюнет със сини очи.. Момче ,което се движеше с Джо  (синеокият блондин).
-Ъъ познаваме ли се?-попитах и след секунди се намирах на земята. Беше ме фраснал толкова силно в корема ,че започнах да плюя кръв и да се превивам. Продължи да нанася тежки ритници. Лежах безпомощен ,но реших да не се защитавам ,защото ще ме пребие и яда му ще отмине... Повече се притеснявах за Ели.. Може би и тя е в моето положение сега.. Тези мисли ме накараха да се изправя колкото и непоносима да бе болката. Щом брюнета видя това опита да ме удари ,но аз го спрях. Извих ръката му така ,че за малко да я счупя. След това побягнах с всички сили по коридорите ,търсейки Илайза.
              Гледната точка на Илайза
Бях в двора на училището ,когато някой ме хвана и задърпа на някъде.
До колкото виждах ме влачеше обратно към училище и влязохме в мъжката тоалетна.
-Не си ли малко малка да даваш подобни съвети ,скъпа?-засмя се вече видим блондина. Беше бая пострадал и странно ,но се бе възстановил и нямаше проблем с ходенето.
-Отговори ми!-изкрещя в лицето ми той.
-Какво искаш да ти кажа ,че съжалявам за това ,че насърчих Джак да те удари? Е така е!-разкрещях се и зениците му се впиха в мен.
-Сега нищо не би ми доставило удоволствие повече от колкото да гледам мъката ви!-засмя се и свали пуловера ми като започна да целува врата ми и в опит да го избутам ме блъсна в стената.
-Ти си болен.-изсъсках и струйка кръв се стече от носа ми.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Нова глава с огромно закъснение ,съжалявам за което! Благодаря за прочита и се надявам да коментирате! ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️