The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Вярно било че да си изливаш гнева не е най-доброто решение...

Събудих се от будилника. Това ми напомни ,че съм на училище.. Знам знам постоянно пропускам даскало и бягам от часовете ,което ще попречи на бъдещата ми реализация...
Джак беше легнал на края на леглото и единият му крак бе във въздуха. Станах и отворих гардероба му грабнах пуловер на случаен принцип и го облякох ,погледнах се в огледалото и видях ,че малко над главата ми е напукано от удар с юмрук. Загледах се в счупеното и неусетно зад мен се появи Гилински, обгръщайки ме. Наведе се и целуна врата ми нежно.
-За какво си мислиш?-попита ме и се усмихна леко.
-За нищо..-излъгах го.
-О я стига!-засмя се повдигна ме и ме хвърли на леглото след което легна отгоре ми.
-За какво си мислиш?-попита отново със съсредоточен в мен поглед.
-Ти ли счупи огледалото?-зачудих се тихо.
-Ами..дълга история..-отвърна с тъжен глас.
-По-бързо ,защото сме на училище след час и половина.-подтикнах го аз.
-Един ден ,когато бях в училище ужасно се изнервих от подигравките отправени към мен.. Трябваше да се прибера бързо ,защото бях готов на убийство.. Те не спираха.. Опитвах се да ги игнорирам ,но не успявах. Едно момиче застана пред мен. "Защо не се гръмнеш и без това на никой няма да липсваш?"-бяха думите ѝ. Не и отвърнах а просто забързах още повече напред към изхода.. Бягах към вкъщи с всички сили и едва сдържах сълзите си. Прибрах се удома и седнах умислен на леглото.. "С кое го бях заслужил?" Станах и се погледнах в тогава здравото огледало.. "Отрепка"-беше единственото което казах и го ударих с всички сили.-разказа ми той. Аз легнах върху него и го целунах ,обхващайки лицето му с ръце.
-От днес всичко ще бъде различно! Обещавам ти!-усмихнах му се.
-Обичам те!-заяви той и отново сляхме устни.
-Трябва да се отбия вкъщи ,за да се облека и да приготвя учебниците си!-станах и тръгнах надолу.
-Ъъ къде ще бъде Ани докато сме на училище?-Попита Джак ,прозявайки се.
-Не се бях замисляла..
-Защо не я пуснем на училище?-предложих.
-Ами тя все още не се води наше законно дете а и не мога да я осиновя без съгласие от родителите ѝ.-обясни Джак.
-Нека поискаме съгласие!
-Ами това е идеа.....,но кой ще я гледа докато плана се реализира..?
-Всъщност познавам един човек с много свободно време!-потърках доволно ръце.
-Кой?-погледна ме невярващо Гилински.
-Съседката ни госпожа Милър. Тя е пенсионирана и едва ли ще ми откаже.
-Нямаме какво да губим!-съгласи се той.
-Добре на излизане ще мина през тях. Също така ще ме чакаш пред вратата на къщата ,за да тръгнем към гимназията.-заявих и облякох панталона си.
-Разбрано!
Излязох и тръгнах към госпожа Милър.
{...}
Всичко мина добре възрастната дама се съгласи и дори ме почерпи с бисквити...мноооого вкусни бисквити! Влязох вкъщи и поздравих татко който четеше вестник с чаша чай в ръка. Качих се в стаята ми и облякох светло сини дънки и пуловер който леко разкриваше корема ми. Взех кожената си кафява чанта и сложих нужните учебници вътре след което се гримирах. Накрая обух бели обувки и излязох от вкъщи. Пред вратата ме чакаше Джак.
-Роуз Милър е мила жена ,дори ми направи закуска щом пристигна у нас!-възкликна Гилински.
-Да знам!-съгласих се. Хванах ръката му и тръгнахме по алеята.
Съжалявам ,че заради мен не успя да си научиш..-измърмори той.
-Амии..няма проблем домашното не е по-важно от теб!-Джак само се усмихна леко в отговор.
-Между другото днес е петък.. Какви са плановете ти за след училище?-попитах го като го сръчках игриво в ребрата.
-Може да се разходим из центъра.-Предложи той.
-Даам.-Отвърнах невъодушевено аз.
-Какво има не ти ли допада?-притесни се той при реакцията ми.
-Знаеш ли? Знам едно място ,ноо..ще трябва да го пазиш с тайна или ще те удуша с някой от пуловерите ти!-заплаших го на шега.
-Обещавам!-засмя се.
-Ще бъде невероятно..а и като се замислиш колко малко остава до зимната ваканция!-ухилих се при мисълта. Гилински ме погледна сладко след ,което сложи ръка на рамото ми.
-Ъъх стигнахме...-изведнъж изражението му се смени от весело на беземоционално точно като електронно устройство програмирано да се изключи при натоварване на системата.
-Добре ли си?-попитах, побутвайки го.
-Аз ъъъ..да така мисля..-отвърна тихо.
-Виж сега! Така няма да я бъде!-извиках и в отговор получих учуден поглед.
-До колкото разбрах ти се подиграват ,защото игнорираш света около теб! Докажи им ,че си силен, забавен и страхотен като ги поздравиш с усмивка до ушите!-заповядах му строго.
-Ще се опитам мамо.-засмя се и ме целуна, след което хвана ръката ми и тръгнахме да влизаме в училище. Още на двора насъбралите се ученици ни гледаха някак злобно и същевременно с огромно учудване породено от видимо широката усмивка на Джак.
-Май искат да закусват с нас.-прошепна ми на шега брюнета а аз се изкикотих.
-Откъде пък се завъдихте вие гълъбчета?-обади се високо русо момче. Лицето на Гилински видимо почервеня от яд.
-Излей си го Джак!-насърчих го.
-Тази пък какво ще си излива пикло?-бутна ме назад видимо разяреното момче.
-Докосни я само още веднъж и ще ти разпоря стомаха от ритници!-изкрещя Джак.
-Какъв смях!-погледна го саркастично блондина. След това дойде до мен и ме блъсна на земята.
-Да те видим отвор...-не успя да довърши изречението от силен юмрук в челюстта. След това понесе още няколко тежки удара и беше на земята.
-Джак време е да спреш!-Извиках и опитах да го издърпам. Щом се осъзна той огледа изплашените лица на заобиколилата го тълпа.
-Какво сторих?-Промърмори тихо и няколко сълзи се спуснаха по лицето му.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Ето я новата глава! Съжалявам ,че се забавих и благодаря за прочита! ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️