In love with a criminal #wattys2016

Нов Партньор ?!?!?

Събудих се от силно тропане по вратата. С нежелание станах от леглото и отидох да видя на кого съм му до липсвала толкова рано сутринта.

- Паркър, шефа те вика! – каза Сам, той беше висок с тъмна коса и ледено студени очи. Един от хората на Едуард.

- Добро утро и на теб. – казах саркастично затворих вратата точно под носа му и тръгнах към банята.

След около 15 мин киснене под горещата вода реших, че са ми достатъчни и излязох сложих си бельо. Обух си черните скъсани дънки и белите кецове сложих един бял потник и взех коженото си яке в ръка. Шефа или иначе казано баща ми притежаваше една от големите жилищни сгради в NY. Всички, които живеехме тук, бяхме нещо като работници на „великия" Едуард Паркър. Вършехме му мръсните поръчки и изпълнявахме задачите му. Аз като негова дъщеря поемах по- трудните задачи, но да си дъщеря на мафиот има и добри страни. Качих се в асансьорът и натиснах 20-ия етаж. Излязох от асансьора и се насочих към единствената врата на етажа. Почуках и зачаках. След около минута чух приближаващи стъпки.

- Закъсня. – каза Ейдън, един от приближените на баща ми. Извъртях очи и той се отдръпна леко.– Влизай, той те чака в офиса.

Прекрачих прага и тръгнах към офиса. Почуках два пъти, в отговор чух само „ Влизай". Влязох в стаята и усетих миризмата на скъп парфюм и тютюн.

- Викал си ме? – казах и седнах на едно кожено кресло. 

- Да. Исках да ти кажа за новата ти задача, също така да те запозная с новия ти партньор. – след като изрече тези думи той насочи погледа си в ляво, чак сега забелязах, че там седи момче. Той имаше красиви зелени очи и непокорни шоколадови къдрици.....чакай той какво каза?!?! „нов партньор" ??!

- Моля?! Много добре знаеш, че работя сама! – повиших му тон.

- Знам, но това е положението. – извъртях очи. – И внимавай как се държиш, за да не стане като с последния. – е не вече ме вбеси, стиснах челюстта си и ръцете в юмруци само и само да не счупя нещо. Започнах да броя 1...2...3...4...5......6......7..... мамка му това не помага.

- Хубаво. – станах от стола, опитвайки се да не покажа колко съм ядосана въпреки, че и слепец би забелязал, и излязох.

Слязох долу в моя апартамент. Беше втория по големина в кооперацията (сещате се кой оглавяваше класацията). Отидох в стаята си и сложих анцуг и тениска, взех си горнището и сака си (от онези спортните). Обух си маратонките и заключих. Тръгнах към единственото място, където мога да разпусна малко, а именно боксовата зала, да знам че не е типично за момичетата.

***

Вече бях пред залата. На влизане показах картата си за достъп. Отключих шкафчето си и взех малката кърпа и ръкавиците си. Видях една свободна круша и започнах да я удрям, освобождавайки всичкото напрежение, насъбрало се в мен.

- Шефа не спомена, че тренираш бокс. – каза непознат, плътен и дрезгав глас, комбинацията беше...секси.