In love with a criminal #wattys2016

Не вярваш достатъчно силно...

„ Не! Няма да я убия! Никога! Все пак тя ми е......'. Застанах в седнало положение в леглото и вратата на стаята се почука.

ГТА (Айвс)

Оставих я нежно на леглото, защото не искам да я събудя. Беше толкова красива, излязох тихо от стаята и затворих вратата. Влязох в новата си стая, легнах в леглото и се опитах да заспя. Въртях се ту на едната, ту на другата страна. Не можех да заспя.

- Не! Няма да я убия! Никога! – чух викове от стаята на Анджелина. Скочих от леглото и се затичах към стаята й. Почуках на вратата .

- Да? – чух гласа и от другата страна. Отворих вратата и я видях седнала в леглото. Цялата беше облята в пот и сълзи.

- Хей....аз....чух, че викаш и реших да проверя как си...?- браво бе идиот такъв по-тъпо нещо не успя да измислислиш.

- Добре съм.... – каза шепнешком. Отидох до нея на леглото. Погледнах я, в очите й се четеше страх, тъга, мъка. С палец я погалих по бузата, усетих как кожата й настръхна. Настана гробна тишина.

ГТА (Анджелина)

- Искаш ли да ти донеса вода? – Айвс наруши тишината с дрезгавия си глас.

- Може. – той излезе от стаята, а аз се отпуснах в леглото. След около минута се появи с чаша в ръката. Подаде ми я и аз отпих после я внимателно я поставих на нощното ми шкафче. Айвс не ме изпускаше от поглед.

- Ако искаш отиди да си лягаш, благодаря за водата.

- Искаш ли да остана при теб?- наистина исках да остане. Какво ми става?!

- Няма нужда аз ще се оправя. Голяма съм.- подсмихнах се, загледах се в очите му. Бяха толкова красиви и нежни, а в същото време излъчващи сила и надмощие. 

- Както кажеш. – той излезе от стаята, а аз се отпуснах в леглото, леко разочарована, но защо та нали самата аз му отказах. така е най-добре и за двама ни. Това бяха последните ми мисли преди да заспа. 

Слънчевите лъчи, шареха по лицето ми, мириса на кафе се разнесе във въздуха. Надигнах се и видях, че на нощното ми шкафче има чаша с кафе. Станах и влязох в банята. След като извърших всички процедури беше ред да се облека и да се гримирам. От дрешника извадих една черна пола на бели точки, дълга до малко над коленете ми, един бял потник и кожено яке в тъмно червен цвят. Обух си белите кецове, не исках да се вижда раната на крака ми. Почти бях готова. Нанесох тънка очна линия и сложих гланц, добавих и едно дълго сребърно колие. Взех една от онези малките сладки ранички *надявам се, че се сещате за какво говоря* , сложих си парите, телефона и естествено слушалките взех кафето си и слязох долу. Айвс беше седнал на масата в хола и гледаше нещо на телефона си.

- Добро утро. – поздравих и си взех една ябълка.

- Добро да е. – отговори без да ме поглежда. Часа беше 9:30, трябваше да тръгна ако не исках да закъснея.

- Къдравелко, аз тръгвам няма да те чакам. - казах и тръгнах да излизам.

- Как ме нарече?- попита втрещено Айвс.

- Къдравелко, защо? Проблем ли има? – погледнах го насмешка и едвам се сдържах да не се разсмея. Той се изправи и с две бързи крачки дойде до мен. Опа, май ядосахме къдрокоското, хах. Бяхме на сантиметри един от друг, сърцето ми забърза темпото си, настръхнах. Вгледах се в очите му, бяха изумрудено зелени, в тях можех да потъна...

- Никога...повече...не....ме....наричай...така! – Айвс говореше бавно и накъсваше думите, ментовият му дъх се удряше в устните ми, изпитвах нужда да го целуна.Исках го. Той се доближи още по-близо до мен, усещах, как сърцето ми ще изскочи. Прехапах леко долната си устна. Той явно забеляза това, защото се усмихна и двете трапчинки засияха на лицето му. – Хм...вярвам, че повече няма да се повтори. – каза и се огледа в очите ми,очаквайки отговор от моя страна, тук вече е на моя територия.

- Не вярваш  достатъчно силно. – казах на милиметри от ухото му и захапах леко меката част. Айвс  издаде тих стон усетих как тялото му се напрегна. Целунах мястото под ухото му,харесваше ми да е под мой контрол, последваха още няколко стона от негова  страна. Усмихнах му се и се отдалечих оставайки го неподвижен по средата на  коридора. – До скоро, Бенедикт. – казах и излязох от апартамента.