In love with a criminal #wattys2016

Не съм готова...

- Кой беше? - попита брат ми. Още не можех да се осъзная, как трябваше да постъпя сега. 

- Никой. - отговорих бързо с безразличие. 

- Никой? Стига Ани...кажи ми.. - измоли ми се Люк. 

- Май...- покашлях се. - Катрин. 

- Катрин ли? Какво иска? - попита.

- Нищо...пристигнахме, спри тук. - посочих входа на стрелбището. 

Люк отби и паркира колата. След като бяхме готови започнахме със стрелбата. 

***

- 1..2..3..4..5..6..7...8...9... имам девет попадения. - зарадва се Люк. - А ти?

- Мамка му.... имам 8 мамка му. - изругах, а Люк започна да се хили.

- Казах ти...хахахха..каз-ах.. хах..ти- едвам довърши с натякването брат ми. 

- Дишай, не забравяй да дишаш. - казах хилейки се насреща му.

- Хаха, хайде да се прибираме. - каза задъхано момчето.

***

- Ехо? - извиках като влязох, в навярно празната къща.

- Няма никой. - измънка Люк, носейки торбите с покупките към кухнята. 

- Къде ли са се дянали? - попитах, подреждайки продуктите по шкафовете. 

Тези дни Айвс се държи много дръпнато, ляга си късно постоянно излиза с някакви негови приятели, за които чак сега чувам. Много съм притеснена, дали не си е намерил друга...някоя по-добра от мен. Само като си помислих това усетих парещите сълзи напиращи в очите ми, а сърцето ми се свиваше с рамерите на грахово зърно. Ако ние тримата сме му в тежест, можеше поне да ми каже. 

- Хей..добре ли си? - Люк дойде до мен и ме прегърна, а аз заридах в прегръдката му. В онази негова братска прегръдка. 

- Мисля, че Айвс си има друга...- изхлипах и се свлекох на земята. 

- Шшш, спокойно сестричке...отиди и си вземи един горещ душ и ще си поговорим. - предложи брат ми. 

- Окей. - кимнах и той ми помогна да се изправя. 

Качих се горе в стаята ми и съблякох дрехите си, и влязох в банята. Топлата вода се стичаше по тялото ми оставяща след себе си, сякаш огнени следи. Мислите ми се бушуваха, а сълзите се стичаха като водопади. Не може човек винаги да е силен, понякога трябва да седне и да си изплаче насъбралата се болка, защото колкото и коравосърдечен да си и ти имаш нужда да положиш глава на нечие рамо и да си поплачеш.