In love with a criminal #wattys2016

До болка влюбена в него

Предварително, се извинявам за допуснати грешки. 

Един месец вече не мога да се съвзема от случилото се. Изгубих любовта на живота си, майка си, детето си. Колкото и да се опитвах да се държа с хората около мен нормално, не ми се получаваше особено. 

Стоя подряла се на уличния стълб, под беглата му светлина, чакайки го.  Висок, широкоплещест мъж с качулка се приближи. 

- Ти дойде? - попитах, очаровано. 

- Мислиш ли, че бих пропуснал такъв клиент? - засмя се в отговор. 

- Колко? - погледнах го. 

- 200. 

- 200?! - повторих втрещено. 

- Какво?

- Ти за каква ме мислиш? А? Няма да се хвана в мрежите ти! Давам ти 50, както всеки път. - отговорих ядосано и посегнах към плика. 

- Уоу, уоу...чакай малко маце...знаеш аз командвам тук...- проговори с мазния си глас, мразя го. Но от един месец насам само той ми осигурява нужната помощ. 

- Емильо...не ме ядосвай, нима забравяш на кого съм дъщеря? - озъбих му се. 

- Добре, добре, ето ти. - извъртя очи и взе 50-те долара. 

- Махай се, че не искам да те гледам. - отговорих му, а той само се засмя и тръгна към долнопробната си дупка. 

***

- Прибрах се! - извиках като влязох в къщата, след което ме напуши на смях. - ЕХО! - извиках още няколко пъти, след което се проснах на дивана и продължах с допиването на бутилката.  Чуха се стъпки. 

- Анджелина. - каза с разочарование Люк. 

- Точно ти ми трябваш...ела да си опиташ от уисикото.... - подадох му бутилката, а той продължаваше да стои неподвижно. 

- Какво правиш?  - попита. 

- О, знам какво искаш...- оставих уискито и съблякох блузата и дънките си,  оставайки само по бельо. 

- Анджелина?! - каза, а аз се доближих до него и оставих една целувка на врата му. Той продължаваше да седи като закован. 

- Шшш, отпусни се...- прошепнах в ухото му. Той се извъртя и направи още няколко движения, вследствие на които бях повалена по гръб на земята. 

- Ох! - извиках и се хванах за ръката. 

- Друсала ли си се пак? - попита, оглеждайки очите ми.