In love with a criminal #wattys2016

Untitled Part 8

Имах химия, затова се насочих към 214 кабинет. Забелязвах как момичетата ме гледат злобно, а момчетата ме събличат с погледи. Харесва ми да бъда забелязвана, продължих да вървя по коридора с високо вдигната глава. Вървях гордо и нито веднъж не погледнах на долу. Тогава чух някой да вика зад мен:

- Ей! Новата! - извика "Кралицата на училището", чудете се по какво познах ли, хах, много грим, футболистче под ръка и облекло на някоя евтина жена.

- Имаш нещо да ми казваш ли? - попитах направо, което видно я издразни.  

- Мислиш се за интересна ли?!Вървиш по коридорите с високо вдигната глава. Нима се мислиш за нещо повече от другите?! - тя беше бясна затова реших да я довърша като й се усмихнах широко.

- Не. Не се мисля за нещо повече от другите, но като гледам май ти се мислиш. - тя почервеня. 

- За коя се мислиш?! Не знаеш коя съм, ще направя живота ти  аз ако не ми се извиниш ВЕДНАГА! - тя изкрещя, започнах да се смея. В коридора цареше мъртвешка тишина само истеричния ми смях се чуваше, около нас се бяха насъбрали хора. Приближих се по близо до нея. 

- Хах, миличка, първо на първо аз на кучки не се извинявам!- казах спокойно, гледайки я в очите - Не е нужно да те познавам, за мен си като отворена книга. Това до теб  е капитана на отбора, "известното" ти гадже, което е минало цялото училище, и ти навярно  си горда че е с теб. - засмях се - О, за малко да забравя, сигурно аз съм първата, която не я е страх от теб. Сега ако ме извиниш имам по-важна работа от това да се занимавам с такива като теб. - усмихнах се и й обърнах гръб, насочвайки се към кабинета по химия. 

Погледнах часовника си, беше 10:05, супер закъснявам.  Отворих вратата на стаята и всички погледи бяха насочени към моя милост. 

- Госпожице Паркър, радвам се за да се запознаем, но закъсняхте, а тук не толерираме закъсненията. - каза на пръв вид строга госпожа.

- Извинете, но имах по-важна работа - последното го казах по-тихо,за да не го чуе, уви това не сполучи и тя попита.

- Какво казахте? - опа май ядосах и госпожата по химия, явно днес съм в настроение. 

- Казах, че бързах възможно най-много за любимия ми час - отговорих й като се усмихнах по най-фалшивия начин.

- Заемете свободно място и слушайте урока. - очите ми сканираха стаята, имаше празно място на последния чин до прозореца, на него седеше някакво момиче.