In love with a criminal #wattys2016

Винаги ще бъда тук.

Извинявам се, ако има грешки. Главата НЕ е редактирана.

"Отвлечен...отвлечен...отвлечен"

Думите се забиваха право в сърцето ми. Е, поне останалото от него. Горещи сълзи се оформиха в очите ми, готови всеки момент да напоят лицето ми. Пулса ми се участи. По дяволите всичко в мен бушуваше. Сменях си настроенията като кърпички през грипния сезон. Сега съм бясна и ми идва да чупя всичко, което видя, а после започвам да плача. Прокарах пръсти през косата си и тръгнах. Трябваше да го намеря. Не мога да го загубя, опитах се да прогоня всички лоши мисли нахлувайки в съзнанието ми. Все едно играех на криеница в празна стая - не можеш да се скриеш. Отключих колата си и влязох, но секунди преди да стартирам двигателя, Джо нахлу в колата.

- Какво правиш? - попитах.

- На теб на какво ти прилича? - отговори ми докато закопчаваше колана си.

- Не знам къде да отида...- казах и ударих по кормилото. - Не трябваше така да става. Трябваше да имаме нормален живот, да имаме прекрасно дете, на което да се радваме, какво ли не бих дала, за да всичко да е нормално....- въздъхнах.

- Нормалното за паяка е хаус за мухата...всичко зависи от гледната точка, ако за теб е нормално къща с бяла ограда, веранда и любящ съпруг, заобиколена от деца, някои си мечтаят за приключение. Да усетят адреналина в кръвта си. Да чувстват, че могат да направят всичко. Да изживяват....да живеят. - отговори ми и сложи ръката си на коляното ми.

- Как е възможно всеки път да знаеш точно какво и как да го кажеш? - засмях леко. 

- Ани...мисля, че в твоето състояние не е редно да се напрягаш. - каза и ме погледна със сините си очи. Приближих се до него и нежно целунах устните му. Дори не знам защо го направих...просто се случи.

- Благодаря, че си до мен. Благодаря,че ми даваш съвети, че се притесняваш за мен....но Джо, става въпрос за Айвс. Моят Айвс. Момчето, от което чакам дете. Няма да се откажа от него, няма да се прибера и да чакам, не. Не, аз ще го намеря, ще се боря за него, защото знам, че сега е някъде там сам...няма кой да му каже,че всичко ще се оправи...трябва някой да го измъкне и този някой съм аз. Аз ще го измъкна от там, ще го намеря и ще му кажа колко го обичам. - отвърнах му и няколко сълзи напоиха лицето ми. 

- Тогава, ще го намерим заедно...а сега карай към апартамента ти. - каза и избърса сълзите ми.