In love with a criminal #wattys2016

Няма да я убия!

..натиснах спусъка. За части от секундата усетих как сърцето ми спря. Гърма отекна в стаята, усещах обърканите им погледи върху мен.

- Махайте се! – извиках усещайки сълзите, които замъглиха очите ми.

- Ани....аз....- опита се да каже Джо, но аз го прекъснах.

- Оставете ме, сама ще се погрижа за това – с поглед посочих крака ми.

- Аз съм виновен, съжалявам – каза Айвс тъгата му се четеше не само и в гласа му, а в зелените му очи.

- Просто....Айвс..... – той само кимна и тръгна нагоре към стаята за гости.

- Остави ме да ти помогна и се махам, знаеш че не мога да те оставя особено след като...- с поглед той посочи към пистолета, и двамата знаехме за онази вечер.

- Добре.

Той внимателно извади останали те парчета стъкло и почисти раната. Накрая превърза крака ми. През цялото време не си казахме нищо.

- Готово. Искаш ли да те кача до стаята ти? – наруши тишината той.

- Не, спокойно мога и сама. – опитах се да се усмихна. Той се изправи и ме целуна по челото.

- Лека нощ, принцесо! – прегърнахме се и той излезе от апартамента.

Лежах на дивана около 5 минути. Изправих се бавно, отидох до снимката и я вдигнах. На снимката бяхме аз и мама. По лицата ни личеше, че сме щастливи.

- Добре ли си? –дрезгавия глас на Айвс ме извади от състояние, в което бях изпаднала. Побързах да изтрия сълзите, стичащи се по лицето ми и оставих снимката на мястото й.

- Ти не си ли легна? – попитах.

- Да, но исках да видя как си и след като не те видях в стаята реших да видя дали си тук.

- Спокойно, нищо ми няма, но ми дължиш нова рамка. – не знам от къде намерих сили да се засмея, но факта си е факт.

- Да, знам. Искаш ли да ти помогна?

- Не, благодаря ще се справя и сама. – усмихнах му се и тръгнах нагоре по стълбите.

Залитнах леко, тъкмо когато си мислих, че ще падна надолу когато усетих топлите му ръце на кръста си. Електрични тръпки преминаха през цялото ми тяло. Дишането ми забърза темпото си, усещах сърцето си в гърлото. Притворих очи, усетих как ме вдигна и ме понесе като булка по стълбите. Опрях глава на гърдите и се заслушах в ударите на сърцето ми бяха толкова спокойни и равномерни. Той внимателно ме постави на леглото и ме зави.

'По лицето й се стичаха сълзи. В какво се забърках?! Не трябваше да се намесвам, аз съм виновна. Живота й е в моите ръце. Треперих, студена пот се стичаше по цялото ми тяло. Сърцето ми биеше като лудо.

„ Скъпа нямаме цял ден."

„ Но...аз не искам.....не е правилно....не трябва..." –заеквах бях уплашена до смърт.

„ Нямаш избор съкровище" – той започна да се изнервя, трябваше да го направя сега или никога.

„ Не, Ани, моля те недей, невинна съм, той лъже" – тя ме погледна, очите й бяха подути, не бе спала откакто беше в това мазе.

„ Не! Няма да я убия!Никога! Все пак тя ми е......   

Здравейте! Съжалявам за кратката глава просто знаете как е в края на срока, класни, изпитвания и прочие....Надявам се новата глава да ви хареса! Бих се зарадвала ако изкажете мнението си или да гласувате. Благодаря предварително <3