In love with a criminal #wattys2016

Слушам те...

Предварително искам де се извиня за грешки.

ГТА (Айвс ) 

Вече 10 часа не мога да се свържа с Анджелина. Само мисълта, че може нещо да й се случило..не, всичко е наред, всичко е наред.  Мамка му, нищо не е наред. Нараних най-ценното, което имам. Още в началото знаех, че да крием от нея е лоша идея. Трябва да я намеря, трябваше да тръгна след нея. За втори път не го правя. Ами, ако си помисли, че не я обичам...

- Айвс! - извика Дестъни, с което привлече вниманието ми. 

- Да? - отвърнах спокойно. 

- Говоря ти от 30 минути..- погледна ме отчаяно. 

-  Да, знам, слушам те. - опитах се да звуча, така сякаш наистина съм я слушал. 

- Ахам..и какво казвах? - скръсти ръцете си пред гърдите си и зачака отговора ми. 

- Казваше...- преди да успея да довърша Джо влетя в стаята и си взе ключовете за колата.  - Джо?

- Видели са я. - каза Джоузеф, обличайки якето си. Станах като опарен и отидох до него.

- Къде? Сама ли е била? Какво е правила? Кажи ми, че е добре! - попитах го на един дъх. 

- В тренировачната зала, не знам. Знам само, че трябва да отида при нея и да й се извиня. 

- Идвам с теб! - казах решително. 

- Изключено. - отговори хладнокръвно. 

- Ти чуваш ли се?! Става въпрос за Анджелина, моята Анджелина! Тази, която носи в утробата си моето бебе! Как така няма да дойда с теб?! - казах на висок тон, а той ме гледаше няколко секунди и после се извъртя очи. 

***

Влязохме в апартамента. Но по всичко си личеше,че никой не бе идвал от доста дълго време. Всичко беше покрито  с поне 1 см. прах. 

- Не е тук. - каза Джо. 

- Трябваше да тръгна след нея....- изрекох и прекарах ръце по косата си. Как може да съм такъв глупак. Не се ли бориш за момичето- губиш я. Сигурно някой чака само да направя  грешка и да ми я вземе. 

Стояхме няколко минути така...в гробна тишина, докато падане на нещо метално не ни привлече вниманието.  Насочих погледа си към металния предмет, "страхотно" помислих си, само това ми трябваше.