In love with a criminal #wattys2016

Не, тя няма да ни помогне.

След като последния, за деня, звънец би с Айвс излязохме на двора и започнах да се оглеждам за Дестъни.

- Търсиш ли някого? - можел да мисли, браво на него, значи все пак не е чак толкова безнадежден. 

- Всъщност да, една приятелка. - казах, вървейки към паркинга. 

- Ти имаш приятелки? - направи се на интересен Бенедикт. 

- Не съм чак толкова лош човек. 

- Докато спиш да. - връщам си думите назад, безнадежден е.

- Хах, моля те спри със "забавните" си шегички, че корема ме заболя от смях.- погледнах го тъпо.

- Както кажеш..- най-накрая спасение. Видях новата си приятелка, тя седеше на една пейка и гледаше нещо на телефона си. Айвс, сигурно забеляза, накъде гледам и каза- Това ли е тя?

- Да. - отговорихмо кратко и ясно.

- Ама тя е била истинска, от кръв и плът.

- Ти какво очакваше?! - не ми харесваше, че се заяжда с мен. 

- Помислих си, че ти е въображаема приятелка. 

- Спомняш ли си вчера когато ти казах, че мисленето не ти се отдава....хм...по-добре ще е за в бъдеще да ме слушаш. 

- Щом казваш, дай си телефона.- попита той и извади мобилното си устройство.

- За момче, можеше да измислиш нещо по-оригинално. - засмях се.

- Ако имах желанието щях да го направя. - той ми намигна. Нямаше смисъл да се се карам и с него затова просто му дадох телефона си. Той въведе 10 цифрен номер и след това го запамети и ми върна телефона. 

- Аз тръгвам, довечера ще се видим. - казах му и се приближих към Дестъни тя ми се усмихна.

- Хей! - поздравих я.

- Ще тръгваме ли? -попита тя, прибирайки телефона в раницата си.  Кимнах и извадих ключовете за поршето си. - Коя е твоята кола? - каза Дес и започна да се заоглежда наоколо.

- Ето там.- посочих матово черното си порше. Дестъни ме гледаше все едно е видяла призрак. - Какво не ти ли харесва? - попитах.

- Те шегуваш ли се?! - тръгнахме към колата. Тя  я огледа и по погледа й си личеше, че е меко казано влюбена. 

- Хайде скачай. - казах, слагайки слънчевите си очила.  

***