- Казвам се Люк...Люк Паркър,а ти трябва да си сестра ми... - повдигна едната си вежда докато не отделяше погледа си от мен.
- Какво?! - двамата с Айвс извикахме в един глас.
- Същото...а сега сестричке, няма ли да ме поканиш? - направи тъжна физиономия. Ама той да не би да очаква наистина да го поканя. Останах на мястото си без да помръдвам, но това мое действие явно не му се понрави много, защото се намръщи и ме премести леко, така че да мине. - Благодаря за гостоприемството! - усмихна се нагло и тръгна към хола където бяха другите.
Бях ядосана как така от нищото се появява "брат ми" . Нали беше мъртъв?! Мамка му аз видях главата му! Съвсем скоро яда премина в неконтролируеми сълзи.
- Шшш..- прошепна Айвс в ухото ми.
- Защо всичко трябва да е толкова шибано объркано? - изхлипах, а той започна да ме гали по главата.
- Всичко ще е наред, обещавам. - каза, докато аз трезво се бях заела с мокренето на тениската му.
- Хайде да отидем при другите. Имам толкова много въпроси...- отвърнах и се отскубнах от прегръдката на зеленоочкото.
Ако си мислите,че ми е лесно - лъжете се. Исках да остана в прегръдката му завинаги, да усещам аромата му, топлината му, любовта му, но нямах право да го тревожа с проблемите си. Те са си мои и аз ще ги реша. Точно на прага на хола се спрях. Затворих очи и си поех дълбоко въздух, когато усетих нечие присъствие. Той прокара студените си пръсти по кожата ми, оставяйки сякаш, огнени следи.
- Аз ще съм до теб, през цялото време... - изрече с дрезгавия си глас, срещу така чувствителната кожа на врата ми, Айвс остави нежна целувка там. - ...винаги, винаги ще съм до теб...
- До края? - попитах тихо, наслаждавайки се на приятните му действия.
- Дори и отвъд. - каза тихо, думите му ме накараха да се усмихна.
***
- Е, Люк не мислиш ли, че трябва да поговорим. - казах докато с "брат ми" нареждахме миялната. Той се подсмихна леко и ме погледна.
- Но, ние цяла вечер говорим...- защо трябва да се прави на ударен. Кълна се, ако не приключи тази игричка скоро няма да има нужда да се преструва на такъв.
YOU ARE READING
In love with a criminal #wattys2016
RomanceКазват,че от любовта боли, нима всички ние сме мазохисти?! Казват, че за да се влюбиш е нужно време....не за да се влюбиш изисква правилния човек. Този, който поражда прятни тръпки по цялото ти тяло, челувайки челото ти. Вкуса на любовта е толкова...