Извинявам се за евентуални грешки!
-Ти си жив...- изхлипа, бременното момиче.
- Какво става, по дяволите?- попитах, въпреки че отговорите ме плашеха.
- Аз...аз.. не мо-га да ст-оя тук по-вече....- едвам изрече Бека, след което отиде до стаята си.
Погледнах въпросително към Джоузеф, който не помръдваше Чувствах се като непозната в собствения си дом. Докато мислих трезво над създалата се ситуация, бременното момиче дойде и взе якето си, след което излезе. Тръгнах след нея, не исках да направи някоя глупост.
- Ребека! - извиках вървейки след нея, но тя се правеше, че не ме чува. - Ребека....
- Остави ме сама, моля те. - помоли ме през сълзи.
- Не, каквото и да е станало ти имаш нужда от приятел, от човек когото да е до теб....- отвърнах и положих ръката си на рамото й, нежно разтривайки го с палец. - Хайде да влезем, че е малко хладно.
- Не мога да го направя, съжалявам. - сведе глава и няколко сълзи паднаха на асфалта. Трябваше да я успокоя по някакъв начин, но как?! В следващия момент самодоволна усмивка изгря на лицето ми.
- Знаеш ли имам по-добра идея. - тя ме погледна с надежда, просто и представа си нямаше какво я очаква.
- Каква? - полюбопитства .
- Ще разбереш, скачай в колата. - направих й знак и тя влезе вътре.
Върнах се в къщата да си взема палтото и чантата.
- Хей, къде отиваш? - попита Джо.
- Излизам грижете се за малкия, ще се върна довечера кажете на Айвс да не се притеснява... - казах и излязох.
Качих се в колата и потеглих.
- Къде отиваме? - попита момичето.
- Ами ще отидем първо до едно място и после ще видиш. - това беше последното, което си казахме преди да паркирам пред така добре позната ми сграда.
- Изчакай ме в колата за малко. - момичето кимна, а аз поех към апартамента на Едуард.
***
- Вече се чудих кога ще се сетиш за стария си баща! - с тези думи Едуард ме приветства в офиса си.
- Трябват ми няколко мъже от хората ти. - казах и седнах на кожения фотьойл . Разкопчах палтото си и коремчето ми излезе на показ.
BINABASA MO ANG
In love with a criminal #wattys2016
RomanceКазват,че от любовта боли, нима всички ние сме мазохисти?! Казват, че за да се влюбиш е нужно време....не за да се влюбиш изисква правилния човек. Този, който поражда прятни тръпки по цялото ти тяло, челувайки челото ти. Вкуса на любовта е толкова...