(един месец по-късно)
- Айвс?Джо?Дес? Ехо? - извиках и оставих ключовете от колата на масичката в антрето.
Явно отново бях сама. Въздъхнах и тръгнах към кухнята. Извадих си йогурт и седнах на дивана. Напоследък всички се държат странно с мен, не знам дали е заради бременността или крият нещо от мен. Каквото и да е на всяка цена ще разбера. Изядох си плодовото мляко и реших, че ще отида малко да по рисувам. Минах покрай стаята на Джо и сякаш нещо ме спря. Корема ми се сви на топка. Пулсът ми се участи. Затворих очи и натиснах дръжката на вратата. Отворих я и......нищо нямаше нищо интересно. Обикновена стая...легло, диван, масичка, баня, гардеробна. Катинара на вратичката ме озадачи, отидох до него и започнах да го оглеждам. Така и предполагах, нямаше да стане с фиба. Мисли, мисли къде може да скриеш ключ- навсякъде.
- Ако бях ключ къде бих могла да бъда....- прошепнах и се огледах.
Усмихнах се самодоволно и се протегнах. Започнах да опивам рамката на вратата.
- Джо, никога не изневеряваш на стила си...- засмях се, като напипах ключето.
Завъртях бавно ключа и катинара се отвори, свалих го внимателно и си поех въздух. Силно се надявах да не крие секс играчките си там като Кристчън Грей. Поех си дълбоко въздух и натиснах бравата. Чу се изскърцване и аз бавно и притеснено отворих очи. В началото не знаех какви са всички тези неща, но много скоро се досетих. Горещи сълзи се оформиха в очите ми. Навсякъде имаше изрезки от вестници и малки листчета залепени по стените, по тях имаше някакъв червен конец, който ги свързваше.
" ...Кукала на конци, но без глава..."
"...началото на война..."
Продължавах да разглеждам, въпреки болката, която ми причиняваше. Едно листче ми привлече вниманието на него пишеше: " Майкъл Лий, Голдън Роуз 53, А37 ". Някакъв шум от гуми ми привлече вниманието. Доближих се до прозореца и видях, че всички си идват. Снимах листчето с името и адреса на мъжа, след което върнах всичко както си беше и излязох от стаята на Джо. Входната врата се отвори и аз избърсах сълзите си.
- Скъпа? - провикна се Айвс.
- Идвам.
Слязох по стълбите и го прегърнах всичко трябваше да е нормално все едно не съм разбирала. Айвс ме прегърна силно и целуна челото ми. Надигнах се леко и оставих нежна и невинна целувка на устните му. Усмихнах му се и насочих цялото си внимание на Дес и Джо. Той ме погледна и аз веднага извърнах поглед от него. Не мога да го гледам. Мислих, че ми е приятел и не крие нищо от мен,а то взе че стана точно обратното. Усетих нова порция задаващи се сълзи за това затворих очи и издишах. Видях, че Дес носи торби и веднага понечих да ги взема.
DU LIEST GERADE
In love with a criminal #wattys2016
RomantikКазват,че от любовта боли, нима всички ние сме мазохисти?! Казват, че за да се влюбиш е нужно време....не за да се влюбиш изисква правилния човек. Този, който поражда прятни тръпки по цялото ти тяло, челувайки челото ти. Вкуса на любовта е толкова...