На другия ден...
ГТА ( Анджелина )
- Скъпа...- Айвс ме хвана за ръката и ме обърна към себе си.
- Не, Айвс. Не искам да слушам. - казах и се дръпнах.
- Ани...моля те налага се...- измоли ми се.
- Ти ми обеща...обеща ми, че ще си с мен през целия ден....- казах тихо и усетих как сълзи започват да се образуват в очите ми. Той ми обеща.
- Няма да се бавя, само за два часа. Два часа и се прибирам, ще правим каквото поискаш...
- Все тая...- казах и се освободих от хватката му.
Отидох до малкия и го взех на ръце. Започнах да се разхождам из стаята. Айвс излезе. Бебето започна да плаче, навярно бе гладно. Излязох от стаята и тръгнах по коридора, но видях вратата на Джо да стои открехната и реших да отида и да го видя. Тъкмо щях да почукам, когато гледката ме шокира. Джо и Дестъни се целуваха и по всичко изглеждаше, че не мислят да се отделят скоро, затова затворих по най-тихия начин вратата и се изкикотих. Слязох внимателно по стълбите и видях брат ми да седи на дивана, положил глава в шепите си. Той явно усети присъствието ми, защото ме погледна и тогава видях зачервените му очи. Оставих детенцето в кошчето и седнах до него.
- Хей, какво има? - попитах, слагайки ръката си на гърба му.
- Ани, трябва да ти кажа нещо..- изхлипа. Дано да не е това, за което си мислих.
- Да не би...- започнах колебиво.
- Не, с мама всичко е наред...друго искам да ти кажа..- определено привлече вниманието ми.
- Слушам те....- казах тихо.
- Ани...исках да ти кажа, че... - Люк беше грубо прекъснат от бебешки плач.
- Извинявай, трябва да го нахраня. После ще продължим нали? - в отговор той само кимна.
Станах внимателно и взех детето на ръце и го понесох към кухнята. Сложих да се стопли малко мляко. Когато беше готово го изсипах в бебешкото шишенце. Седнах на дивана и започнах да храня малкия. Трябваше да му измислим име. След като се нахрани започнах да го люлея, не след дълго то започна да се унася. Вънах го внимателно в кошчето му. огледах се и видях, че Люк го нямаше.
- Страхотно.. - въздъхнах и легнах на дивана. Усетих как някое от момичетата ми ритна.
YOU ARE READING
In love with a criminal #wattys2016
RomanceКазват,че от любовта боли, нима всички ние сме мазохисти?! Казват, че за да се влюбиш е нужно време....не за да се влюбиш изисква правилния човек. Този, който поражда прятни тръпки по цялото ти тяло, челувайки челото ти. Вкуса на любовта е толкова...