In love with a criminal #wattys2016

По дяволите, какво направих?!

Двете влязохме в къщата. Реакцията на новата ми приятелка беше безценна. 

- Уау!Тук ли живееш? - попита шокирано, но и развълнувано докато оглеждаше дома ми. 

- Да. Заповядай, чувствай се като у дома си. - тя ми се усмихна и отиде в хола, и седна на дивана.  

Видях Айвс, който стоеше горе на стълбите, подпрял се на стената и ме наблюдаваше. Този поглед не вещаеше нищо хубаво. Въздъхнах и се заизкачвах по стълбите. Айвс изчака да изкача и последното стъпало и тръгна към стаята ни. По всичко си личеше, че ни предстои много сериозен разговор.  Вървях бавно по коридора, когато Люк излезе от стаята си. 

- Ани, трябва да поговорим. - каза и ме хвана за ръката. Айвс спря и се обърна към нас. 

- Не сега Паркър. - озъби му се, а Люк не можеше да разбере какво се случва. 

- Люк...после ще поговорим. - и ето хормоните отново решиха да ни известят за присъствието си, защото сълзи започнаха да се спускат от очите ми.

- Какво е станало, сестричке? - попита Люк избърсвайки с палец сълзите ми. 

- Нищо, не е станало, ти нямаш ли си друга работа? - отговори Айвс и ме хвана за ръката, придърпвайки ме към него. 

Влязохме в стаята ни и той застана пред прозореца с гръб към мен,  а аз седнах на леглото. Бях толкова изтощена, че само мисълта да си полегна в леглото и да заспя ме караше да се унасям. 

- Защо го направи? - гласа му звучеше много по-спокоен, но с нотка на тъга. 

- Айвс, аз...- започнах, но той ме прекъсна. 

- Кажи защо го направи?! - извика,  а аз затворих очи. 

- Айвс, не мога да стоя по цял ден вкъщи в продължение на 4 месеца..не искам и няма да го направя. Искам да се разхождам, навън времето е хубаво. Защо да не изляза?!- отговорих му, повишавайки тон. 

- Рене каза да стоиш вкъщи и да лежиш. Какво искаш, да загубиш децата ли? Това ли искаш? 

- Айвс, тя каза да си почивам, но ако стоя по цял ден между тези четири стени, мислиш ли че мога да си почивам?!А и не съм отишла пеша до там, отидох с колата спокойно, всичко е наред, не се притеснявай.  - опитах се да го успокоя. 

- Да се успокоя?! Онзи щеше да те удари! Ами, ако не бях дошъл на време? Какво щеше да стане? А? - тук беше прав.