ГТА (Анджелина)
- Давай! По-силно! - крещях на Дес.
- Опитвам се!- каза запъхтяно, докато удряше боксовата круша...или поне се опитваше.
Чудите се какво стана след инцидента, ами отговора е: много неща, нормално от тогава минаха 9 месеца. Ще започна от началото. След инцидента с Айвс се събрахме и въпреки очакванията на всички все още сме заедно. Той се премести да живее в къщата с мен и Джо. Колкото до Джо той търси информация за брат ми и все удря на камък, поне така ми казва въпреки, че стана доста потаен и постоянно се затваря в стаята си и не излиза от там с часове. Мисля, че е време да си намери приятелка, хах, ако ме разбирате.
Айвс и Джоузеф са казали на баща ми за инцидента и той ми даде почивка неограничено време. Момчетата и Дестъни ми забраниха да се натоварвам, но аз понеже съм добро момиче и ги "слушам" чакам да излязат от къщата, за да отида в залата за тренировки и да тренирам с часове. На третия месец вече ми даваха спокойно да тренирам и сега поне не е нужно да се крия. Дестъни ли? Преди няколко седмици майка и баща й заминаха за Австралия и тя се премести при нас. И понеже си нямам друга работа се захванах да я тренирам. Просто искам да съм сигурна, че тя няма винаги да разчита на мен.
Изведнъж ми прилоша и инстинктивно сложих ръка пред устата си, но после изтичах до банята и повърнах.
- Дес, ми каза да ти предам, че ще си ляга. -дълбок и дрезгав глас се чу от към вратата. - Хей, добре ли си?
-Да явно съм яла нещо развалено. - казах, измивайки устата си.
- От няколко дни си така, не мислиш ли, че е крайно време да отидеш на лекар. - дойде и ме прегърна.
- Айвс, добре съм, просто не погледнах опаковката на млякото. - отговорих му, заравяйки главата си, в гърдите му.
- Анджелина, знаеш, че не обичам да ме лъжат. - погледна ме в очите. Ах, тези зелени очи, имам чувството, че всеки път като се вгледам в тях откривам все повече и повече нюанси на зеленото.
- Не те лъжа. - отместих погледа си.
- Добре. Хайде стана късно, да си лягаме. - каза и ме вдигна като булка.
Занесе ме в стаята и ме хвърли на леглото. Започна да оставя целувки по врата ми и надолу към гърдите ми. Увих краката си около кръста му и започнах да хапя врата му като оставях тук - таме някоя смучка. Той стенеше тихо и тъкмо щеше да стане интересно, когато пак ми се догади и набързо отблъснах Айвс и претичах разстоянието до банята. След като прекарах пет минути повръщайки всичко което бях погълнала днес реших да си взема един бърз душ.
ESTÁS LEYENDO
In love with a criminal #wattys2016
RomanceКазват,че от любовта боли, нима всички ние сме мазохисти?! Казват, че за да се влюбиш е нужно време....не за да се влюбиш изисква правилния човек. Този, който поражда прятни тръпки по цялото ти тяло, челувайки челото ти. Вкуса на любовта е толкова...