4 месеца по-късно..
ГТА ( Анджелина )
Седях пред кабинета на Рене. Днес ще науча пола на бебетата, вече бях в петия месец и всичко беше наред, е , колкото може да е наред. Айвс трябваше да е с мен сега, но се досещате,че принц Чаровник имал неотложна работа. Вече съм сигурна, че си има друга.
- Ани, заповядай, скъпа. - Рене отвори вратата на кабинета си и ме покани.
- Здрасти! - поздравих я.
- Е, вълнуваш ли се? - попита.
- Много. - казах развълнувано.
- Ам, бащата тук ли е? - сведох глава, толкова ми се искаше Айвс да е тук, до мен. - Ясно... - измърмори Рене.
Съблякох блузата си и докторката умело размаза по вече големичкото ми коремче, студен крем приличащ на желе. След това започна да разхожда апарата по целия ми корем. На екрана се появиха двете ми бебчета. Бяха толкова мънички и сладки, нямах търпение да се родят вече.
- Да ти кажа ли пола им? - попита.
- Да естествено. - засмях се, нямах търпение.
***
Паркирах колата пред къщата. От чантата извадих снимката на бебчетата. Гледах снимката близо десет минути , след което влязох в къщата.
- Прибрах се. - извиках събувайки обувките си.
- Е, как беше? - дойде брат ми и ми помогна да съблека якето си.
- Добре, разбрах пола им. - усмихнах се, след което Люк ме последва.
- Страхотно, нямам търпение да ми споделиш, защото и аз искам да ти кажа нещо. - лицето ми засия.
- Какво има Люк? - попитах леко притеснено.
- Ами...едното е, че горе има нещо за теб....а другото...- той изследваше чертите ми, искаше да види как ще реагирам.
- Изплюй камъчето, за Бога!
- Мама ще дойде....- изрече тихо.
- Но...- той ме прекъсна.
- Да, идва тук да се лекува, говорих с докторите и те казаха...- не можех да слушам повече.
- Спри. Не искам да знам. - казах и тръгнах на горе по стълбите.
Като изкачих стълбите, видях че по пода има разпиляни листенца от роза, образуваха пътечка към стаята ми. Дано Айвс да е там, защото много съм на събрала и ако си мисли,че с няколко листенца ще отбие номера - не е познал. Тръгнах по показания ми път. Отворих вратата на стаята и видях , че на леглото има огромен букет с рози, а до него кутия. Огледах кутията, когато беше старателно опакована, след което я отворих. Вътре имаше прекрасна червена рокля с дантела по краищата. Беше толкова красива, но усмивката ми изчезна. Нали бях бременна коремчето ми е доста голямо дали щях да се побера в нея. Бяло листче с красив почерк ми привлече вниманието.
YOU ARE READING
In love with a criminal #wattys2016
RomanceКазват,че от любовта боли, нима всички ние сме мазохисти?! Казват, че за да се влюбиш е нужно време....не за да се влюбиш изисква правилния човек. Този, който поражда прятни тръпки по цялото ти тяло, челувайки челото ти. Вкуса на любовта е толкова...