In love with a criminal #wattys2016

Ти си жив...

ГТЛ ( Люк ) 

Стоях пред клуба и чаках онзи мъж, който приличаше на Айвс, да излезе.Трябваше да се уверя, че не е той. Чаках около 30 минути, след което той излезе. Изтичах до него и забих юмрука си в лицето му. 

- Какво си мислиш, че правиш?! - изкрещях докато разкървавявах лицето на Айвс. 

- Люк, спри. Мога да обясня. - каза измежду ударите. 

- Чудесно, нямам търпение да го кажеш на сестра ми. Анджелина, сещаш ли се, бременната ти приятелка..- отговорих и продължих да го удрям.

ГТА ( Анджелина ) 

- Извинявай за въпроса, но как изкарваш достатъчно пари за да се грижиш за този дом и въобще да си го осигуриш? - Ребека попита и засрамено наведе главата си. 

- Ам...баща ми има една фирма и просто..- не довърших, защото не обичах да се фукам с парите си и въобще да се фукам. 

- Мхм, аз трябва да се прибирам, че стана късно. - отвърна ми и стана от дивана, на който прекарахме цяла вечер, в приказки и хапване. това определено беше една от най-забавните ми вечери.

- Не говориш сериозно нали? - засмях се. 

- Ами всъщност говоря сериозно, не искам да се натрапвам, а и Марк сигурно ми е бесен и...- гласа й се пречупи. 

- Бека, оставаш тук и това не е молба, вече си част от семейството. А и по цял ден стоя сама тук, така поне ще си имам компания..- усмихнах й се. 

- Сигурна ли си,че не преча, вие с Айвс се скарахте заради мен и не искам да ви създавам  проблеми. 

- Спокойно, не се притеснявай. Даже, ако искаш ще ти покажа стаята? - тя кимна и ми помогна да стана. 

Заведох я в една от стаите на първия етаж, стаята определено беше по-малка от другите, но надали ще й е проблем. Поговорихме си още малко, след което я оставих да си почива и се върнах на дивана. Айвс. Къде ли е? Какво ли прави? Може би наистина прекалих, като се прибере задължително ще му се извиня. Усетих как започнах да се унасям и се завих с одеялото.  По едно време усетих как някой ме вдига от дивана и ме понася. Размърдах се леко и отворих очи. Видях Айвс, чието лице цялото беше в кръв и рани, той ми се усмихна и прошепна:

- Шшш, спокойно, всичко е наред...

- Какво е станало? - попитах, той видимо се притесни от въпроса. - Айвс?

- С Люк имахме малки пререкания...- той се засмя нервно,  а аз кимнах и се отпуснах на ръцете му. 

***

Събудих се от силни крясъци. Изключително неподходящ начин да събудите бременна жена. Станах внимателно от леглото и тръгнах към хола от където се чуваха виковете. Внимателно слязох по стълбите и гледката, в която Люк е хванал за яката Айвс и му вика се разкри пред мен. 

- ...иначе аз ще го направя! - чух само тези думи, след което вниманието на момчетата беше привлечено от моя милост. 

- Какво по дяволите правите? - казах приближавайки ги. Айвс избута брат ми. 

- Говорим си. - отговори той. 

- Знаете ли колко е часа? Има хора, които спят. - повиших им тон. 

- Някои спят, а други...- заяде се Люк. Какво по дяволите става между тях, нали уж бяха в добри взаимоотношения?! 

- Паркър не ме дразни! - изръмжа заплашително Айвс. 

- Спрете! - извиках. - Мамка му, престанете! Всички останали спят, съобразявайте се малко, ако ще се биете, както снощи излезте навън. 

- Но..- започна Люк.

- Без възражения! - казах и тръгнах към стаята да проверя малкия. 

- Добро утро и на теб! - поздравих мъничето, което се беше изправило от кошарката му (бебешкото му легло). Като ме видя то се усмихна и започна да пляска с ръчички. Беше определено най-сладката гледка на света. Взех го на ръце и излязох от стаята, все пак беше време за закуска. 

- Добро утро! - поздрави ме Ребека, със звънливото си гласче. 

- Хей! - усмихнах й се. - Как спа? 

- Горе-долу, малкия много риташе. - засмя се и погали коремчето си. 

- Момченце е, значи? - тя кимна, но шум идващ от стълбите привлече вниманието ни.

- Колко хора живеят тук? - попита притеснено. 

- Ми, доста сме..- отговорих й. 

Джо и Дестъни тъкмо слязоха по стълбите и се обърнаха към нас. В момента, в който Джоузеф видя новата ми приятелка замръзна на място. Лицето му пребледня, обърнах се към Ребека, чието състояние не бе по- различно.

- Ребека?! - прошепна шокирано приятелят ми, но в стаята беше достатъчно тихо, така че шепота да достигне до всички ни. 

- Джо? - изхлипа момичето.  Двете с Дестъни стояхме отстрани и не можехме да разберем какво се случва. 

- Ти си бременна? - попита тихо момчето. 

- Ти си жив....

Хей! Така...това е новата глава, надявам се да ви е харесала. Искам изключително много да благодаря за всичките 4K преглоеждания. Благодаря!

Ще се радвам, ако коментирате и гласувате ^-^

Обичам ви!