Тя спеше в ръцете ми. Малкото и тяло се губеше, а гърдите й равномерно се повдигаха. Бяха минали 4 месеца, които прекара в ковиоз, прекрасната ми Анджелина.
Най- накрая ще се приберем, нямам търпение. Дойде сестрата, която последните месеци не спря да ми се натиска, не ме разбирайте погрешно хубаво е момичето, но аз имам място само за две момичета в сърцето.
- Е, всичко е готово може да си вървите. - каза с видимо нежелание.
- Благодаря. - отговорих й и сложих малката в количката, тръгвайки към изхода на болницата.
ГТА ( Анджелина )
През изминалите месеци възтанових тренировките си и се върнах на работа по-силна от всякога, студенината в кръвта ми нарастваше с всеки изминала секунда, минута, седмица. Болката вече се беше превърнала в безразличие, единственото което топлеше сърето ми беше малката Лорийн. Която в момента се намираше на предната седалка в колата и беше потънала в страната на сънищата. Определено малката Анджелина ще ми липсва или Айвс, който заспиваше на стола до нея. Моментите, в които се приближавах до него и внимателно докосвах устните му или си играех с къдриците му, всичко беше страхотно, но тогава си спомнях какво ми причини и как ми отне детенцето, но каквото и да е сторил, Едуард е прав, така всеки един от нас ще си има частичка от другия. Върнах се в къщата, а на другите Едуард даде апартаменти, така щял да наглежда Айвс и внучката си. Люк обеди останалите да оставят малкия в негови ръце и така той се пренесе при нас, защото да стоя сама в толкова голяма къща не е особено приятно.
Така хората, които знаеха че съм жива бяха, Ребека, Люк, Катрин, Едуард.
- Най- после си дойдохте! - с тези думи бях посрещната от Катрин.
- Какво правиш тук? - попитах, малко грубо.
- Дойдох да видя внучката си и внука си.
BINABASA MO ANG
In love with a criminal #wattys2016
RomanceКазват,че от любовта боли, нима всички ние сме мазохисти?! Казват, че за да се влюбиш е нужно време....не за да се влюбиш изисква правилния човек. Този, който поражда прятни тръпки по цялото ти тяло, челувайки челото ти. Вкуса на любовта е толкова...