In love with a criminal #wattys2016

Приятелка

Живота е несправедлив. Също така е изпълнен и с болка, но болката и щастието са част от пътя ни, нали? Учим се от грешките си, от грешките на другите, от болката ни и болката на другите. Мислите ми ме хвърлиха в дълбоки размисли докато чаках някой да ми даде информация за Айвс. Както се досещате, аз и Джо се намираме в болница. Вече 3 часа аз не знам какво се случва. Седях и нервно потропвах с крак. 

- Спри! - извика Джо и ме погледна раздразнено. 

- Извинявай.- извиних му се и сведох глава.

- Хей, недей не плачи ще видиш, че всичко ще е наред..- прегърна ме приятелят ми,а аз започнах усърдно да мокря тениската му.

- Мисля, че трябва да си смениш тениската..- засмях се и избърсах сълзите си. 

- Нищо й няма. - усмихна се и седна до мен. 

- Съжалявам,че се забавих, но се изгубих по тези коридори. - каза на един дъх току-що дошлата Дес. 

- Всичко е наред, спокойно. - отговори й Джо и тя седна от другата му страна. 

Започнаха да обсъждат нещо, а моите мисли бушуваха в главата ми. Мога да го сравня с ураган. Нещо голямо и унищожително. Излезе така очаквания доктор. Скочих рязко и отидох до него. 

- Какво става? Как е той? Може ли да го видя? - зададох въпросите си на един дъх. 

- Вие каква сте му? - ама той сериозен ли е?!

- Майка на детето му,а сега ми отговорете на въпросите. - започвах да се ядосвам...споменах ли,че си сменям настроенията със скоростта на светлината!? Но колкото и да се ядосвам, той е прав аз съм му само приятелка.

- Господин Бенедикт не е с опасност за живота, но има много охлузвания и е загубил много кръв, може да го видите, но още  е под въздействието на упойката. - отговори спокойно.

- Кога ще можем да се приберем? - ако Джо не се беше намесил, аз щях да му задам същия въпрос. 

- Искам да остане под наблюдение няколко дни и после ще сте свободни да го приберете. 

- За какво време говорим? - попитах.

- Два-три дни. Извинете ме, но трябва да тръгвам. - отговори и тръгна на някъде. 

Влязох в стаята и заех мястото до Айвс. Хванах ръката му и я целунах. Загледах се в лицето му, къдриците му спокойно лежаха на възглавницата а очите му бяха плътно затворени,а  толкова ми се искаше да ги видя. Онези изпепеляващи очи.