In love with a criminal #wattys2016

1...2...3...

- Не, аз отивам да си лягам, че стана късно. Утре сме от 10 на училище, така че и ти не стой до късно.

- Слушам и изпълнявам. – той ми козирува, обърнах се и тръгнах да излизам от кухнята когато усетих остра болка в долната част на крака си. Напълно бях забравила да изчистя стъклата от счупената снимка, чудесно.

- Мамка му! - изпищях. Погледнах към крака си и видях, че по цялото ходило има стъкла и стичаща се кръв.

- Хей, добре ли си? – попита разтревожено Айвс. Чакай какво разтревожено ли?!

- Ох, даа , така мисля. – облегнах се на стената, опитвайки се да скрия раната на крака ми. Последното, което ми трябваше бе той да ме помисли за малко момиченце.

- Какво ти има на крака?! – естествено, че така трябваше да стане. Преди да се усетя вече бях във въздуха, той ме носеше към дивана. Постави внимателно и започна да търси аптечка.

- Долния шкаф, от дясната страна, в кухнята. – помогнах му, защото така както беше тръгнал щеше да обърне целия апартамент на долу с главата.

- Хей, Ани защо се бавиш...оу какво е станало. – Джо се приближи и започна оглежда крака. Той издърпа рязко едно от забилите се парчета стъкло.

- Ох! – извиках, Aйвс дотича набързо.

- Идиот, не виждаш ли, че я боли! – започна да вика на Джо.

- Нали трябва все някак да се извадят тези стъкла! – вече и двамата сикрещяха, а аз нямах сили да ги надвикам затова се пресегнах към една отвъзглавниците на дивана и я разкъсах, нямах време да търся от коя страна бешеципа от там извадих пистолет и го насочих към дивана. Пулса ми се ускори,спомена изплува, тя стоеше пред мен, затворих очи и 1..2...3...