In love with a criminal #wattys2016

Untitled Part 25

- Тя какво?! - попита Джо шокиран. 

- Бременна е. - казах, но сякаш на себе си. 

Толкова се радвам, че момичето, което обожавам ще ме дари с дете. Преди да се усетя вече се бях ухилил до уши, а Джо ме гледаше с някаква странна физиономия. Не можех да разбера дали е щастлив от това, което му казах, или ядосан. 

- Мамка му...- каза ядосано и удари горната част на жабката. 

- Какво? - попитах притеснено. 

- Карай към Сейнт Луис, болоницата. - отговори и започна да набира някакъв номер на телефона си. 

Той опря телефона до ухото си и зачака. След няколко секунди се чу извибриране и той пусна на високоговорител.

- Рене?

-Не мога сега с клиент съм. - каза жена с приятен глас.

- Рене, чакай! Анджелина говорила ли е с теб? - каза набързо. 

- Да, записа си час за след малко. Защо?- попита въпросната Рене.

- Не прави нищо, чу ли? Каквото и да поиска не го прави, аз идвам след малко. - изрече заповеднически Джо. 

- Окей, но не се бави, познаваш я. Трябва да затварям. - каза жената.

- Да, почти съм при теб, айде. - с тези думи приключи разговора.

- Коя е Рене?- заинтересувах се, дано не е това, което си мисля. 

- Тя е гинеколог...- отговори ми спокойно.

- Нали не се опитваш да ми кажеш, че...Анджелина иска да махне детето? - попитах ядосано, но и тъжно. 

- Точно това се опитвам да ти кажа.

Няма да й позволя да го направи. Да убие собственото ни дете. Онова малко човече, което ще ни направи истинско семейство.

***

След близо 15 минути се намирахме пред болницата Сейнт Луис. Отпред се виждаше паркираната кола на Анджелина. Излязохме от колата и тичешком влязохме вътре в болничното заведение.  Отидохме до рецепцията. 

- Здравейте! Кабинета на Рене, къде се намира? - попитах запъхтяно. 

Жената ни гледаше недоумяващо, няколко секунди преди да ни отговори. Нима е странно мъже да питат за гинеколког? Не, е добре де - да.