In love with a criminal #wattys2016

Болка

Карах без посока, просто карах. Трябваше да избягам от тази реалност, но дори и най-бързия човек на тази планета не би успял. Не мога да повярвам, че майка ми е жива. След всички тези години. След всички тези кошмари, в които я убивам, тя е била някъде и се е наслаждавала на живота. Един въпрос не ми даваше мира. Как е свързана тя с бележката и най-вече с Джо? Той, ако наистина ми беше толкова добър приятел за какъвто се представяше, защо скри от мен всичко това?Защо не ми беше казал за майка ми? Размишлявайки върху тези въпроси не усетно бях стигнала до 200 км/ч. някакво странно и непознато чувство се прокрадна в мен. Страх. Страх, но не за мен, а за нероденото ми дете. Обещах му. Сетих за Айвс, веднага отбих и спрях колата. Извадих телефона си и видях, че е 4:38 сутринта. Нямах пропуснати повиквания, нищо. Запалих колата и тръгнах към дома ми, трябваше да видя колко далеч ще стигне с лъжата си Джоузеф. Вече карах с по-нормална скорост.

***

Седях на дивана и гледах в една точка. Ами, ако и Айвс или Дес знаят за това. Не, бързо прогоних тази мисъл Дес винаги би ми казала, колкото до Айвс...надали би скрил такова нещо та нали твърди, че ме обича. Още хиляди въпроси изникват в главата ми.  Шум, идващ от стълбите, ми привлече вниманието. 

- Хей, защо си будна толкова рано? - Дестъни се седна до мен на дивана. 

- Ти би ли скрила нещо от мен?- игнорирах въпроса й. Погледнах я, беше пребледняла, мамка му. Знаела е. 

- Какво нещо? - попита предпазливо.

- Каквото и да е....- отвърнах, поглеждайки право в очите й.

- Не, естествено, че не. - отговори ми, гледайки ме в очите. 

Не мога да повярвам, приех я като сестра, а тя ме лъже в очите. По дяволите с какво заслужих такова отношение. Колкото и да ми беше трудно да подтисна гнева в себе си, някак си успях и намерих сили да се усмихна. 

- Добре, радвам се, че ПОНЕ ти не криеш нищо от мен.  - нарочно наблегнах да думата "поне". 

Милата, изглеждаше толкова уплашена. Почти съм сигурна,че се разтрепери. 

- Е, какво ще закусваме? - казах ведро и станах от дивана. 

- Ам...каквото искаш...аз...- каза нервно и погледна настрани. - ....трябва да отида и да се обадя на майка ми, че отдавна не съм я чувала и после ще дойда да ти помогна със закуската...- изрече и тръгна към стълбите.