My "Perfect" Life

Part 1

В момента аз и най-добрата ми приятелка вървяхме по една алея на път за училище. Когато забелязах едно лъскаво сиво audi да минава покрай нас. Краката ми омекнаха.

-Хей, Джул това не ли е момчето,по което си лудо влюбена?- обади се Лили,а аз я сръчках с лакът.

-Млъкни може да те чуе! И не съм лудо влюбена в него,просто може би мъничко го харесвам.- казах,опитвайки се да бъда обедителна,което за мен беше доста трудно.

-Стига де Джули,много добре знаем,че не можеш да лъжеш изобщо.

-Мислиш ли,че някога ще ме забележи? Според мен дори не знае,че съществувам. Какво изобщо говоря!? Той е завършил и е с 4 години по-голям. Защо му е да се занимава с малка пикла като мен? Искам да кажа,че той е толкова красив,и толково недостъпен. -Виждах как скоро приятелката ми ще умре от скука,ако не спра да говоря за Деймън,а аз от моя страна си изливах душата,знаех името му,но ако знаете колко трудно го открих.

-Джул обичам те,но ако не млъкнеш ще ходиш сама до училище. -каза Лили предопредително.

-Добре,давай и без това вече сме в училище глупаче.- допълних очевидното и двете се засмяхме.

***

Като цяло часовете свършиха доста бързо и решихме с Лили да идем в някой мол.

След като приятелката ми си избираше рокля два часа аз разглеждах мъжки широки тениски с щампа на Супермен. Обичах да нося мъжки тениски,защото са много удобни е поне за мен. Отидох до мъжката пробна и без да попитам дали има някой дръпнах пердето,а след това се показаха две очи,за които умирах. Замръзнах на място втренчена в стройната фигура пред мен. Той беше от кръста на горе гол, а в ръцете си държеше тениска точно като моята,която смятах да пробвам. Незнайно как той забеляза,че го зяпам и реши да прекрати това мое действие.

-Добър избор.-каза той с медения си глас. Не отговорих веднага,не бях на себе си,но успях да проговоря.

-Ъм,какво?-Моля!? Момчето,за което убивам ме заговаря,а аз успявам да кажа само "Ъм,какво?". "Глупачка,глупачка,глупачка" повтарях си и си удрях шамари наум.

-За тениската,добър избор. -Ах тези меки розови устни.

-А да,тениската е страхотна.- след това той ме избута от пътя си и просто си тръгна. И едно гласче в главата ми не спря да ми повтаря какъв идиот съм. Въздъхнах тежко и влязох в съблекалнята. Дръпнах пердето за да мога да пробвам тениската и едни къси дънки,които взех по-рано.

Свалих черните си дънки и късия потник,който беше малко над пъпа ми. Останах по бельо. Погледнах се в огледалото и се усмихнах, не знам защо може би, защото го видях. Изведнъж някой нахлу в съблекалнята без предупреждение. И аз подскочих,обърнах се и замръзнах. Беше Деймън от плът и кръв. Проследих погледа му и се сетих,че съм само по бельо. Бързо се закрих и със сигурност изчервих. Видях,че отваря уста за да каже нещо и след това той каза :

-Хей...

Хелоо,искам да ми кажете дали ви харесва за да знам дали да продължа.

Обичам ви!! 😊 👑 💙 💙 💙