My "Perfect" Life

Part 4

Събудих се с усмивка на лицето. Изправих се в седнало положение и се огледах за Лили, но нея я нямаше. Странно! Слязох долу прозявайки се и забелязах мама и Лили да си говорят за нещо,докато майка ми прави закуска. Стоях пред тях минута,но никоя от тях не ме забеляза,а разговаряха ожесточено как се прави по-вкусно суши! Още едно странно нещо,никоя от тях не обича суши! Прочистих гърлото си,за да привлека вниманието им.

-Добро урто сънливке,как спа?-попита ме мама,докато Лили просто ми помаха.

-Добре, предполагам! Мирише вкусно, какво е?-попитах и усещах как лигите ми след малко ще потекат.

-Това драга ми Джули, е кравешки мозък със сос от вътрешности!- пошегува се приятелката ми и се засмя като психопатка, а аз направих погнусена физиономия.

-Хаха,и ти ли си шеф-готвача на това изискано ястие!-говорех със сърказъм докато надничах каква наистина е закуската. Беше яйца на очи и бекон с портокалов сок.

-Е момичета,стига сте говорили,ами яжте!- прекъсна ни мама и ни подаде закуската на порции.

След като се наядохме Лили каза,че ще си тръгва за да не се разтревожи майка й,а аз си бях взела бърз душ. Сега само чаках да ми изсъхне косата,докато си оправях стаята. Неочаквано телефона ми звънна. Не погледнах номера, защото знаех,че е Лили, а тя си бе забравила Mp3-плейъра в къщи. Веднага вдигнах мобилното устройство и го поставих до ухото си.

-Ало Лили, спокойно плейъра ти е вкъщи. Ако искаш ела да го вземеш или аз да дойда у вас да ти го донеса?

-Първо-не съм Лили,а Деймън. Второ-плейъра ми си е в мен и трето-ще дойда у вас, ако предложението е още в сила.- бях се вцепенила,а кожата ми настръхнала като замръзено пиле. В момента не знаех какво да отговоря,за това започнах да се оплитам в собствените си мрежи.

-Ами...аз...такова...нали знаеш...

-Спокойно Джули просто се шегувам. Хей да не забравиш да дишаш!-чувах смеха му,беше като музика за ушите ми. Но преди да отговоря на абсурдния му въпрос той продължи. -Исках само да те поканя на разходка из природата или по-точно на надбягване в планината. Може да вземеш и приятелката ти.

-Звучи ми страхотно. Добре,съгласна съм!

-Супер,тогава веднага си обличай нещо планинско и да тръгваме. До след час. Чао Джулия!

-Чао Деймън, до после!-казах и затворих. Не можех да повярвам на това,което се случи току-що. Бързо писах на Лили, а тя прие да дойде след много молене. Трябваше ми поткрепление за срещата с Деймън, е поне за мен беше среща,но кого заблуждавам.

***

Бяхме само тримата и решихме да си направим един спринт до върха на планината. Докато тичах все нагоре се обръщах от време на време да им кажа да побързат,защото изоставаха доста от мен.

-Хайде хора, спрете да пълзите като два стари охлюва,ами стегнете си мързеливите задници и ме догонете!- опитвах се да ги мотивирам,но без успех.

-Джул,ти върви ние ще дойдем колкото се можем по-бързо! -говореше Лили запъхтяно. Изглеждаха ужасно, плувнали в пот и червени като маймунско дупе,но като се замисля ще ги чакам на върха.

-Добре,но да сте дошли преди слънцето да залезе! - казах строго и се обърнах напред продължавайки да бягам.

***

Бях стигнала отдавна на върха поглеждайки през пет минути часовника на лявата си ръка. Мина половин час,а от тях ни вест-ни кост.  След още десет мъчително-скучни минути се показаха и те.

-Ето ви и вас! Пуснах корени тук докато ви изчакам!- казах раздразнено,а те за секунда се спогледаха,а после шумно се засмяха.

***

Вече слизахме надоло и не откъсвах поглед от Деймън, докато зяпайки го се спънах в корена на огромен дъб. Изохках при удара и видях с периферието на зрението си, че Деймън ме хваща за ханша и ми помогна да стана.

-Благодаря,Деймън!

-За нищо. Друг път като падаш ме предопреди да те хвана.-засмя се той,а аз го слушах обработвайки всяка негова дума. Без да се усетя сме пристигнали до колата.

Когато се качихме в колата Лили каза,че искам малко да подиша въздух,а през това време ние стояхме  в колата. Много добре знаех,че на приятелката ми й се пишка. Знам,защото има мехур като лешник. Докато чакахме Лили да се върне,той ми каза нещо,което не бях очаквала.

-Джули,много мислих и реших да те попитам нещо! Искаш ли да излезем някой път...само двамата?...

Новата глава е тук. Надявам се да ви хареса!( на снимката е Лили)

Дали Джули ще приеме или ще откаже на Деймън!

Довиждане!!! Обичам ви 👑 💋 💕