My "Perfect" Life

Part 33

В разгара на страстните целувки, от които едва поемахме дъх, усещах възбудата между стенанията му.

Изведнъж съвеста и разума ми ме шляпнаха здраво по главата. Светкавично се изправих на крака и започнах да грижа кожичките на ноктите си. Той ме гледаше с недоумение. В главата ми изникнаха думите на Марго. Явно и ден ми е достъчен, за да разбера намеренията му. Засмях се мислено, после си спомних ситуацията, в която се намирах в момента.

-Нещо грешно ли направих?-попита най-невинно, обличайки тениската си, при което закри красивата гледка.

-Всичко това в момента е грешно Стефан!-повиших тон и започнах да размахвам ръце като някой диригент.-Ти не трябва да си тук, не трябва да се любим..грешно е и нечестно спрямо положението ти.-завърших с по-спокоен глас.

-Какво грешно има в щастието?-изправи се и с бавни крачки застана пред мен.-Искам да си щастлива!

-СЛЕД МЕСЕЦ Е СВАТБАТА ТИ!-долавяше се нотка на истерия в гласа ми. И отново го правех, грижех се за чуждото щастие, не осъзнавайки, че пренебрегвам своето отново. Сведох глава, тъй като нямах смелост да го погледна.-...върви си...-гласа ми се разчупи някъде из напрегната атмосфера помежду ни.

-Сигурна ли си?-попита сякаш от отговора ми зависише бъдещето ни. Кимнах.

-Аз съм просто твой служител, господин Бенсън.-казах най-спокойно, нблюдавайки го как е на път да трясне врата след себе си.

-Ще ми се.-промърмори едва, преди напълно да изкърти вратата от пантите. Знаех, че се надяваше да не съм чула последните му думи, но вече бе твърде късно. И отново бях обгърната от тишина и самота.

Едва сега бях забеляза, че бе подготвил масата с домашно приготвена храна, имаше и запалени свещи за атмосфера. Беше се постарал от покривката до ръчно направената торта.

"Честит 18-ти рожден ден, Джулия"

"Честито, Джулия! Както винаги успя да прецакаш всичко!"

Може би Стефан наистина ме е гледал по специален начин, а аз го нараних.

Седнах на единия стол, гледайки празния срещу мен. Нямах апетит. И отново плачех, но този път причината не бе Деймън или Лили. Бе Стефан, който нараних, а по този начин нараних и себе си, но не го осъзнавах. В дясно от мен имаше средна кутийка с панделка. Любопитството механично задвижи ръцете ми към въпросната кутийка. Когато я отворих - ахнах! Имаше два билета за Бахамите и бележка под тях, в която пишеше:

"Кътче от Рая, в което искам да остана с теб до края!"

Тогава ми прещрака нещо из хлипанията от този трогателен момент, който развалих. Докато през цялото това време, което прекарах тук със Стефан, мислейки си, че не съм престанала да обичам Деймън, аз всъщност съм спряла да го обичам. Просто любовта ми се е концентрирала над Стефан. Но защо го разбрах едва сега!?

-Мили Боже! Та аз обичам Стефан!-възклихнах на глас, сякаш получих прозрение. Но как мога да му призная това, скоро ще се жени, но това ми е най-малката грижа. Сигурна съм, че в момента не иска да ме види. Презира ме.

В момента не знаех защо плача. От тъга ли бе, или от радост. Разбрах, че обичам Стефан, но също така го загубих.

Загасих свещите и емоционалното ми тяло се тросна на леглото. Вдишах дълбоко възглавницата. Парфюма му се бе запечатал. Прегърнах я мислейки си, че прегръщам него. И така за първи път заспах с усмивка на лице.

Привет, мили мои! Днес съм се мотивирала да приключа по-бързо с тази книга! Ще ви бъда много благодарна, ако изразите някакво мнение!

Обичам Ви! ❤️