My "Perfect" Life

Part 19

-Ъм,предполагам вие сте господин Билсън? -Казах пренебрегвайки думите му. Личеше си, че е млад и неопитен, но въпреки това беше облечен шикозно в добре изтупан черен смокинг с разкопчана риза до гърдите.

-Да аз съм! -заяви и погледна към момичето на дивана.-Жанет, ако обичаш остави ни насаме.

Момичето на име Жанет изпуфтя хвърляйки модното списание,което до сега разгръщаше на масата и излезе. След миг погледа му от дървената врата се премести върху мен.

-Ее,Джули вече ме познаваш, тъй като снощи се запознахме в онзи магазин!?-припомни ми и се изправи от стола си заобикаляйки бюрото си, докато не дойде до мен и седна върху бюрото от бяла бреза карайки ме да се чувствам по-некомфортно.

-Оу,съжалявам, сигурно съм забравила. Напоследък много ми се насъбра и не съм много на себе си!-казах и се засмях нервно.

-Няма нищо. Всеки човек преживява един такъв период от живота си! Да не би твоя случай да е разбита връзка?-погледна ме повдигайки изпитателно дясната си вежда.

-Не точно, но ще ви помоля да не говорим по тази тема,защото вече е приключена. Да минем по същество! Тук съм за работата, защото спешно ми трябва. Ето и папка с информацията ми. Смятам, че бих се справила.-заявих и се усмихнах самоуверено. А той се засмя.

-Първо Джулия ще те помоля да не ми говориш на Ви, защото ме караш да се чувствам доста стар,а аз не съм. И второ лично аз смятам,че ще се справиш,но не си единствената кандидатваща за тази работа. -Каза и започна да разглежда биографията ми.

-Не искам да ставам нахална,но може ли до тоалетната?-попитах засрамена,а той само се засмя и кимна. Изправих се и тръгнах на някъде, но после се спрях и се усмихмах глупаво.-Ами още нещо,ако мога да попитам къде точно е тоалетната?

Отново се засмя, а аз започнах да се ядосвам. След това ми посочи една врата в дъното на стаята и аз се запътих към нея. Влязох вътре и веднага отидох до чешмата,за да си изплакна лицето обилно с вода. Постоях няколко минути взирайки се в отражението си. "Ами ако се проваля във всичко и трябва да се върна в Ню Йорк? Ами ако ме намразят още повече близките ми? А Деймън и Лили какво ще си помислят?". Разтърсих глава в опит да се отърся от всички негативни мисли и се погледнах за последно преди да изляза и да се върна при момчето в другата стая.

Застанах пред него без да сядам и го погледнах с очакване.

-Впечатлен съм от резюмето ти. Младши скаутка и първа в курса за първа помощ. Спечелени медали за състезания по плуване,колоездене,волейбол, баскетбол и дори футбол. Момиче ти си машина,а да не говорим за рекордно високия ти успех. Също и грамоти от математически състезания и добре владееш три езика! Чудя се в какво не ти върви!?- "В любовта" добавих мислено. Да признавам,че бях добра във всичко,с което се захванех. Във всичко бях първа,но в едно бях на второ място и това беше в сърцето на Деймън. Натъжих се при мисълта за него,докато думите на господин Билсън не ме върнаха в реалността.-И колкото и да искам да ти дам работата не мога, защото има още кандидати,даже имам две кандидатури на жени,които са завършили Харвард. За това ще ти се обадим,за да ти кажем дали печелиш работното място.

-Ооо,ясно! Харвард, звучи изкушаващо. В такъв случай най-добре ще е да си вървя!-казах, но преди да излезна се обърнах към него. -Довиждане,господин Билсън, беше ми изключително приятно да поговорим и благодаря за отделеното време.

Това бяха последните ми думи преди да затворя вратата. И от тук започваха моите провали.

Новата глава е налице,наистина се постарах и се надявам да ви е харесала!

На снимката е Стефан, знам че не приилича много на Деймън, но аз откривам малко прилика.

До скоро мили мои! 💟💝💟