My "Perfect" Life

Part 16

Побързах да затворя входната врата и се качих в мрачната си стая,която излъчваше само съжаление! Когато отворих вратата се строполих на земята избухвайки в силен и неубоздан плач! Сякаш душата ми се разкъсваше мъчейки се! Чувствах само болка, болка и нищо друго! Безболезнена болка,която изгаря душата ми и ме задушава с тежкия си дим!

Захвърли на някоя страна палтото ми,след това и обувките, после и дрехите, докато не останах само по бельо. Отидох плачейки до огледалото в коридора,който беше голямо,за да можеш да се огледаш в цял размер!

Сълзи! Безкрайни сълзи капеха неудържимо от измъчените ми очи,кои приличаха на развалина, както и цялото ми тяло,дори успях да преброя ребрата си!

Болката не спираше,а се разрастваше из цялото ми тяло поглъщайки ме изцяло! Мразех всички,мразех ги! Мразя ги,за това,че потъпкаха доверието ми и силно ме изритаха на земята в калта без дори да ми подадат ръка, за да се изправя, но не аз още стоях окаляна и мръсна в тази кал,която започна да ме поглъща!

Не можех да продължа да живея,не и така! Не и с предатели,които до вчера мислех за свои братя и сестри, а днес просто забивах остри ножове в грехкия ми гръб,който не поже да понесе повече от тази болка. А Лили...тя бе една долна кучка,която напълно стъпка чувства ми и ме предаде,след всичко, което направих за нея! Ами Деймън?!? Защо да не съм подходяща за него? С какво Лили е по-добра от мен? Ами да, аз съм сигурно най-грозното същество на земята със смели мечти,че момче като него ще се влюби в мен! В грозното патенце,но вече знаем как свършва тази приказка,и за мен ще настъпи красив край! А под красив имам в предвид, че ще умра по най-красивия начин! Или пък НЕ! Защо да умирам,само защото сърцето ми е наранено? Но не усещах болката само в сърцето си,а навсякаде, във всяка една шибана клетка в шибаното ми тяло!

Тръгнах по стълбите надолу към кухнята минавайки покрай любимата вещ на баща ми,който беше ръчно изработен от самия него люлеещ се стол. Изтичах до задния двор за да взема брадвата и се върнах отново при стола! Погалих го и затворих очи спомняйки си как татко се гордееше със своя труд! Измях се горчиво и започнах да сека проклетата мебел,докато не стана на трески. След това счупих всички чинии и чаши. После се насочих и към любимата ваза на мама,която татко и' подари! Мигновено я разбих в стената и се измях зловещо! Болката ми премина в гняв! Гняв към всички, гняв към МЕН! Защото винаги бях добра с хората и ето как ми се отплащат!

След като оставих потршените стаи на първия етаж се качих в стаята си влизайки в банята! Отново се загледах отвъд отражението си! Грабнах ножицата и започнах да режа! Виждах как пластове руса коса летяха право към земята. Изкъпах се и започнах да си събирам багажа! Събрах най-нужното и счупих касичката си на прасе,която татко ми подари. Имах около хилядарка и щеше да ми стигне докато си стъпя на краката,все пак тези пари ги събирах от пет годишна!

Написах бележка и я залепих за хладилника. Бележка, в която написах :

"Ако четеш това, то сега аз съм далеч от дома! Мамо обичам те и не искам да плачеш! Ще се върна! Обещавам! Но не казвай нищо на никого за мен,защото прекалено много страдах и все още страдам. Ще си купя нов номер и ще ти звънна при първа възможност! До нови срещи мамо! Обичам те безкрайно! И в никакъв случай не казвай на никого нищо за мен или свързано с мен!

П.С. Съжалявам за щетите,мамо,но днес ми разбиха сърцето,а теб те нямаше да поплача на рамото ти!"

Вече пътувах няколко часа към Маями и мислейки за новия си живот! Все още тихо хлипах със забит поглед в далечината! Исках да избягам и го направих! И сега нямаше връщане назад!

"Сбогом, Деймън! Моя първа и последна любов!"

Не знам какво ми става напоследък,но съм на такава вълна! Пиша само тъжни неща,но всичко, което пиша е от сърце!

Надявам се да ви е харесала и ако е така моля за мнения! 😘

Обичам ви! 💟💗💟