-Деймън, това ти ли си?
-Ами,че кой друг! Звъня ти за да ти кажа утре до 12 часа да си готова,имам изненада за теб.
-Добре,сега ще затварям,че адски много ми се спи!-Буквално! Едва държах очите си отворени.
-А може ли да те помоля нещо?
-За теб винаги!-Говорех сънено и неразбираемо,но най-странното беше,че разбираше всяка моя дума.
-Ще ми прочетеш ли приказка за лека нощ?
-Не,аз ти обяснявам,че умирам за малко сън,а ти искаш да ти чета. Веднага си лягай!-заповядах му.
-Хайде,моля те. Иначе цяла нощ ще ти досаж....-затворих преди да се изкаже. Колкото и да обожавах гласа му,просто бях страшно уморена. Направих телефона си на без звук и се върнах обратно в леглото,което ме потканваше да се настаня в него. Без да чакам много време,аз веднага заспах.
***
Когато се събудих станах от леглото и тромаво се запътих към прозореца. Погалих копринените завеси и ги разтворих,за да може слънчевите лъчи да обгърнат мрачната ми стая.
С бързи крачки закрачих към банята за един ободряващ душ. Съблякох пижамата си на черни рози. Казах ли ще обожавам черният цвят.След като се изкъпах си подсуших косата с кърпа и я оставих леко влажна. Слязох долу в кухнята и си взех една добре озряла ябълка.
-Миличка,няма ли да закусиш?-попита ме мама и получи раздразнен поглед от моя страна.
-Тази сутрин не съм много гладна!- казах и се качих обратно в стаята ми. Истината е,че не бях толкова гладна отколкото притеснена за срещата с Деймън.
Отворих лаптопа си и си пуснах малко музика за предпочитане Linkin Park. Имах нужда да се поотпусна, защото претеснението бе заляло всяка клетка в тялото ми.
Погледнах часовника и установих,че е 11:15 часа, за това реших да се приготвя. Извадих от гардероба си сини къси дънки с висока талия,късо пролепнало черно потниче,широка шарена жилетка и обувки Vans. След като завърших тоалета си се захванах с косата. Включих пресата и изчаках да загрее достатъчно,през това време си сресох косата и разделих на две за по-лесно изправяне.
Изправих си косата и реших да я оставя да се спуска свободно по раменете ми. Влязох в банята вземайки гримовете си. Сложих си само спирала и бебшко розов гланц. Погледнах часовника си и видях, че е има само три минути до 12 часа. Взех си малката черна чантичка и слязох във всекидневната, за да изчакам Деймън.
![](https://img.wattpad.com/cover/69666798-288-k543177.jpg)
VOCÊ ESTÁ LENDO
My "Perfect" Life
RomanceЕдна история за Аш Стаймест. Тя е едно нормално момиче, което силно се влюбва за пръв път в момче,което въобще не е за нея. Той е голям и лош, а тя е мила,забавна и нежна. Един ден той я забелява,а тя се чувства на седмото небе с него,но не за дълго...