My "Perfect" Life

Part 15

Изпуках нервно пръсти поглеждайки към скованата си приятелка. В момента пътувахме с автобуса до центъра на града, за да се срещнем с Деймън в едно по-спокойно кафене. Не бях излизала от дни, добре, че завърших по-бързо, защото не ми се слушаха клюките по мой адрес от някакви комплексари без личен живот! Не исках ни най-малко да ме съжаляват! Напротив! Аз съм силна и винаги ще бъда,защото не така искам,а така трябва! Защото всеки ден живота здъвква хора като мен-безгрижни и щастливи,а след това ги изплюва точно на произвола на съдбата и в един миг всичката позитивна енергия бива измукана до капка от крехкото ти тяло,което не може да търпи повече удари от проклетата съдба,която винаги е безмилосттна пред добрите хора в този свят.

Отново погледнах притеснено към Лили! Днес преди да тръгнем и' казах,че ще призная чувствата си пред Деймън, защото ми писна да се крия постоянно в черупката, която сама си изградих! Беше необичайно неспокойна,беше по-необичайно неспокойна от нормалното,в което аз бях свикнала вече,защото тя се държеше като лед, като айсберг,а аз бях невинния Титаник,който съвсем скоро щеше да се разбие в нея!

Слязохме и се запътихме към въпросното заведение! Когато прекрачих прага на кафенето веднага ме лъхна приятната миризма на прясно кафе и палачинки,и колкото да не изпитвах глад в момента бях зверски гладна. След като съзряхме Деймън, който ни махаше, се запътихме към него. Усмихнах се изкрено и ентусиазирано,когато го видях,сякаш всичкото зло на зематя си е отишло и на негово място се настанява добрината. Настаниме се двете срещу него и след секунда дойде сервитьорка на около 30 с медено руса коса и сладникав глас,който ни поздрави.

Дадохме поръчките си,аз поръчах късо лате и палачинки,а останалите си бяха поръчали само дълго кафе. Реших вече да започна с сърдечната ми реч.

-Деймън, аз...дълго време исках да ти кажа нещо и...-спрях за момент проследявайки ръката му да хваща тази на момичето до мен над масата, будейки въпросителни погледи от моя страна, и преди да продължа той насочи погледа си към нея и се усмихна някак щастливо,докато аз още не проумявах какво става. След това се чу дрезгавия му глас, който бе като мехлем за ушите ми.

-Лили,още ли не си и' казала?-това бе единственото, което и' каза,а аз гледах смаяно и двамата,които не искаха да ме поглеждат право в очите! Погледнах невярващо към Лили, която стоеше със сведена глава,сякаш някой беше умрял и сега се намирахме на погребение!

-Какво да ми каже?-попитах още неразбиращо от случващото се. Миг по-късно приятелката ми се изправи от мястото си и се настани до момчето срещу мен,а той хвана ръката и' изпод масата.

-Че ние сме заедно,Джул! И се обичаме! Да обичам и теб,но ти си ми като по-малката сесстичка,която винаги ще обичам и ще пазя,но към нея...-посочи с поглед към Лили и се усмихна,а тя все още беше с сведен поглед,сякаш е победена,но победената в тази ситуация бях АЗ! Видях от окото и' да се спуска една сълза, само една сълза,която сигурно бях аз и повече нямаше да я измъчвам,за дето не ми е казала нищо. След това продължи.-...обичам я ужасно много и съм сигурен,че ако и ти ме обичаш,ще ме оставиш да бъда щастлив. Макар да знам, че си влюбена в мен, Джули! -И милиярди счупени стъкла се бяха насочили към сърцето ми, и всички бяха достигнали до целта си! Изпитах болка и безсилие,неща, които мразех да чувствам. Опитах се да се усмихна и да здържа сълзите си.

-Това е страхотно,много се радвам за вас,наистина...-пауза и още една пресилена усмивка.-...не,че нещо Деймън, но не си мой тип!-казах,лъжейки и преглъщайки сухо. Засмях се нервно,след което станах от масата тръгвайки към изхода,но преди това се извиних и намерих оправдание,за да се махна от тук колкото се може по-бързо! След като излязох ме лъхна ледено студен вятър,от който цялата настъхнах придърпвайки палтото си по-плътно към себе си. Тръгнах на някъде без посока и без цел заедно с нараненото си сърце.

И разбрах две неща! Че Лили беше въпросния айсберг, а аз бях Титаник,а нашия сбъсък беше факт! От всичко това,тя остана здрава,твърда и невредима,докато аз бях пречупена на две и оставена да потъне завинаги в ледената вода,мъчейки се в агония! И другото нещо,което разбрах от тази наша среща, бе че наистина бяхме на погребение,и то не на кой да е, а на моето собствено! А тя просто стоеше гледайки как потъвам в земята завинаги,гледайки как сърцето ми умира бавно и мъчително при всяка една дума на Деймън!

Хванах най-близкото такси и си тръгнах! Тръгнах към вкъщи, където ще бъда сама и защитена от хората, които постоянно ме нараняват! Бях съкрушена,но нямаше да го покажа пред хората,нямаше да го покажа пред СВЕТА!

Отново доста емоционална глава! 😭😭 Но винаги най-близките ни хора ни нараняват най-силно! Охх горкичката, стана ми малко тъжно как се развиха нещата за нея!

Е до скоро! Надявам се да ви е харесала и ако е така моля за мнения! 😘 💝💗💞💟