Отворих рязко очи. Инстиктивно изключих алармата и тупнах главата си обратно върху възглавницата. Все още стоях със затворени очи, докато в главата ми не изплуваха спомени от вчера. Думите на Лили прободоха силно сърцето ми, карайки го да се гърчи от болка. Очите ми отново се насълзиха. Изведнъж чух тежко въздишане и рязко извърнах глава към източника му. След като го видях се стреснах и изпищях. Светкавично се свих в края на леглото. А той изплашено скочи като ужилен.
-Извинявай,че те изплаших. Просто не знаех,че буквално ще спиш тук.-казах поглеждайки го извинително.
-Аз трябва да се извиня,за дето съм заспал и не съм си тръгнал чак снощи.- усмихна се мило.
-Аз ще се пригорвям за работа.-вметнах посочвайки банята и тръгнах натам.
-Ако искаш може заедно да отидем на работа!-предложи изведнъж,а аз само показах главата си от банята.
-Стефан,не, че нещо,но не искам останалите да си мислят,че има нещо между нас и, че си ми дал работата заради това. Искам да ме приемат като един обикновен работник,а не гаджето на шефа, дето получава само най-доброто! Не че си грозен,или нещо от този сорт, но просто хората винаги си мислят най-грешното.-казах сериозно.
-Ами тогава все едно съм те срещнал по пътя и съм те качил,защото сме отивали на едно и също място?-попита и усмивка се показа върху лицето му.
-Охх,добре! Само изчакай да се оправя.- казах примирено и се върнах към предишната си дейност да си мия зъбите. След като приключих със зъбите,лицето и прическата,която беше прилежно прибран кок,отидох да си взема дрехи.
Когато бях готова излязох от банята и известих,че съм готова. Взех си чантата,в която пъхнах телефона,протмонето, и лични вещи и тръгнахме.
Отбихме се в къщата на Стефан, която беше огромна в изчистено бял цвят, от двете си страни имаше по две големи колони,които да придържат басейна на горния етаж,а в средата още две. Имаше четири палми, които се извисяваха над къщата. След пет минути се появи и Стефан във черен костюм и синя риза. Влезе в колата му,която беше черен Range Rover, и потеглихме.
***
Спряхме точно пред работното ни място и аз светкавично слязох от колата. Минах през стъклената врата тръгвайки към съблекалнята,за да си облека униформата. Бързо се облякох и излязох. Поздравих колегите,а те ми обясниха какво трябва да правя.
YOU ARE READING
My "Perfect" Life
RomanceЕдна история за Аш Стаймест. Тя е едно нормално момиче, което силно се влюбва за пръв път в момче,което въобще не е за нея. Той е голям и лош, а тя е мила,забавна и нежна. Един ден той я забелява,а тя се чувства на седмото небе с него,но не за дълго...
