My "Perfect" Life

Part 29

Засмях се гръмко.

-Говориш глупости, Стефан не в влюбен в мен...абсурдно е.

-Тя е права Джули!-обади се Марго.-Не си ли забелязала как те гледа? Плюс това ти позволи да го наричаш по име, а на нас строго ни го забрани. А и чухме разговора ви преди малко. Той никога не изпитва съжаление към никого. Дори толкова добре не се държи и с Жанет, а тя му е годеница!

Въздъхнах. Не го вярвам, не вярвам.

-Той не е влюбен в мен, съжалява ме! Винаги когато погледна в очите му виждам загриженост, а не любов! Докато...

-Докато Деймън те е гледал с любов? Джули, нима наистина си била толкова сляпа? Деймън те е гледал със загриженост, все едно си била по-малката му сестра, докато при Стефан е напълно обратното!-възкликна Мишел.

-Но вие...

-От къде знаем ли...видяхме социалните ти мрежи откакто станахме приятелки, но решихме да не те питаме за въпросния Деймън, който наистина прилича от части на Стефан. И както разбрахме вчера е разбил сърцето ти! Ама, че задник.-Прекъсна ме Марго.

-Момичета, Деймън не е лош, не говорете така за него!-скастрих ги.-Той може би е най-добрия човек на тази лоша земя.

-Той ти разбива живота и сърцето, а ти продължаваш да го защитаваш, защото го обичаш!-Мишел се обади отново.

-Да, така е! Обичах го много, но по-лошото е, че още го обичам, въпреки всичко.-признах и усети как две сълзи си проправиха път навън. Изтрих ги.

-Проблема ти, Джули, е че когато обичаш, тогава пренебрегваш своето щастие в името на тяхното. За това са се получили така нещата. Обичала си това момче много, но също така и най-добрата си приятелка и си искала да са щастливи, въпреки че това застрашаваше твоето щастие. И без да искаш твоята обич към двамата се е пресъздала между тях!-Изненадах се много, че Марго се изказа толкова умно, но в същото време и вярно.

Неусетно сме пристигнали пред клуба. Паркирахме и слязохме от колата. Преди да влезнем Мишел и Марго ме погледнаха с надеждна усмивка, след това Марго добави:

-Спри да бягаш зад любовта, остави се тя да те настигне. Защото докато в стремежа си да достигнеш човека, който обичаш, не забелязваш човека, който те обича и не се отказва да тича зад теб!-Засмях се.

-Руси и умни, да не сте плод на моето въображение, с тези мъдри мисли?! И ако говорите за Стефан...той въобще не тича зад мен! Плюс това е сгоден!

Двете се спогледоха и се засмяха в синхрон. После се обърнаха към мен гледайки ме хитро, а аз недоумявах на какво се дължи това тяхно държние.

-Джул...помисли пак.-възкликна Мишел и ми направи знак с глава, който значеше "погледни назад".

Послушах я и когато се обърнах бях в някакво странно състояние на парализа. Стефан още не ни беше забелязал, докато паркираше колата си. Бутнах момичетата и влязохме вътре. Беше пълно с хора, а аз търсех по-скрито място. Погледа ми шареше на всички страни и забелязах в ъгъла малко сепаре. Бутнах момичетата, които не спираха да се кикотят и извърнах глава назад. Видях го...не беше сам. До него вървеше слабо и не много високо момиче. С тъмна кестенява коса до раменете и тъмни очи...Лили..