My "Perfect" Life

Part 27

Докато пишех домашните си на вратата се почука. Изправих се и когато отворих.. моментално съжалих и се опитах да затворя врата,но кракът му ме спря.

-Искам да поговорим! -Каза твърдо.

-Аз не искам!-отсякох,но настоятелността му ме дразнеше.

Избута врата и се шмугна в стаята. Нямах избор освен да го изслушам.

-Чай?

-Ъъъ,моля?

-Попитах те дали искаш чай!-казах раздразнено,а той кимна.

Настани се зад барплода гледайки как слагам чайника на котлона.

-Говори!

-Ъъъ,моля?

-Виж,ако си дошъл да се правиш на интересен-не се получава. А сега казвай,защо си тук!-подканих го.

Сипах чай в две чаши. Подадох му едната,а аз придърпах другата към мен. Погледнах го очакващо.

-Искам да ми разкажеш,защо реши да избягаш тук и за всичко мистериозно около теб!

-Стефан,не съм длъжна да ти разказвам каквото и да е било. Днес загубих контрол и виновника за това беше Наташа която от пристигането ми тук мисли,че имаме връзка!-казах и се засмях криво.

-Не това искам да чуя. Искам да знам кой е този Деймън! Това той ли беше? Човека с който се заяде в кафенето?-засмях се,макар и трудно да беше.

-Е,щом искаш да научиш всичко,ще ти разкажа,не защото те чувствам близък, макар че сме спали два пъти в едно легло, а защото мисля,че така ще се почуствам по-добре.

Той ме гледаше заинтересовано слушайки ме средоточено.

-Така,нека започна. Бях нормална. Със семейството ми бяхме доста сплотени. Имах приятелка,която ми беше повече от сестра. Разчитах на нея за всичко,както и тя на мен. И тогава се влюбих в грешния! Той беше греховно съвършен. Нали се сещаш за лошото момче. Той беше такъв! Целта му не беше да има всяка, той беше различен. Излъчваше грубост и тази негова грубост и отдръпнатост ме привлече. Той не искаше да мине всички мацки,които види,а искаше една просто да се докосне до каменното му сърце и да го разпука. Искаше да има свобода, с която да разполага на воля. Искаше да се впуска в приключения без да мисли за последствията. Авантюрист,който чакаше любовта да го споходи и него,а аз бях отворила сърцето си и бях готова да го обичам до сетния си дъх,но уви съдбата не бе готова за сблъсък между два свята. Тогава щеше да започне апокалипсиса,но бих се впуснала и в това,заради него. Та запознах ги Деймън и Лили "сестра" ми и случайно съм запалила искрата между тях. -Направих пауза и преглътнах тежко чая,който ми помагаше да преглъщам по-лесно всеки спомен.- Онзи човек в кафенето беше баща ми,който ни напусна и замина с любовницата си, жената,която беше с него.  Мама тотално се разпадна,както и аз,но видях лъч надежда и реших да призная на Деймън, че го обичам и тогава беше кулминацията на всичката насъбрала се болка в мен когато ми сервираха, че се обичат, а аз като най-голямата глупачка...

Неусетно сълзите закапаха, а аз почуствах облекчение. Споделих и товара от плещите ми изчезна. Сякаш падна от гърба ми и остана отзад в миналото.

Стефан извади носна кърпа и забърса сълзите,а аз избутах ръката му.

-Не, Стефан!-заповядах.- Не искам съжаление от никого!

-Продължи...-подкани ме.

-И тогава се реших да избягам и да започна на чисто, тук, в Маями,но каръка си е карък и останалото го знаеш вече!-казах и се изправих взимайки чашите,за да ги измия.

Дълго време беше умълчан преусмисляйки историята ми,а аз приготвях вечеря,тъй като цял ден не съм хапнала,а и той може би беше гладен.

-Ти не си като тях!-изтреля изведнъж, а аз се обърнах към него поглеждайки го объркано.- Не си като тях! Нито като баща ти,нито като майка ти,нито като скапания Деймън,който не те е оценил,нито като скапаната Лили,която не те заслужаваше!

Усмихнах му се искрено и му подадох чиния с макарони. Той се усмихна топло и започна да се храни,както и аз.

-Оу,забравих да ти кажа!  Уволних Наташа и си добре дошла обратно.

-Наистина?

-Наистина!

-Благодаря ти! В момента уча и работя,за да свързвам двата края. Опитам се да се справям сама. Така ме научи живота.

Разменихме по няколко приятелски погледа и всеки се надвеси върху купата си, хранейки се тихо.