My "Perfect" Life

Part 10

Станах рано,все пак бях на училище. Изключително много се радвах,че ще се срещнем, последната ни среща т.е. срещата ни предния ден мина сравнително добре като изключим Люк, но нали знаете за пречките в любовта,е той беше една от тях, явно има голям проблем с момичетата,но за напред да свиква,защото ще ме вижда доста често, когато станем официална двойка с Деймън.

Изправих се от леглото и с лениви крачки се отправих към банята за сутрешен душ и процедури. Влязох в душ-кабината и настроих водата до поносима за кожата ми температура. След като се изкъпах си подсуших косата и започнах със стандартен грим,който включва спирала и гланц. Вече бях готова за училище,за това си взех раницата и тръгнах към даскалото.

Вече от три минути чаках училищния автобус, който най-накрая дойде. Качих се на предната седалка и си пуснах музика през слушалките си. Докато пътувах погледа ми беше прикован в пространството извън прозореца, но ума ми беше изцяло зает да мисли за един единствен човек,а именно Деймън. Бих умряла за него,той е невероятен във всяко едно значение на думата. Исках го, копнеех за една прегръдка, само една, но да е от него. Неусетно сме пристигнали. Слязох от автобуса и се запътих към първия час, който беше химия,а къде другаде има химия-между мен и Деймън! Сигурна съм!

***

Деня се изнизва бързо когато мислиш за определен човек,а моя мина така! Нямах търпение да се прибера и да се отдам на едночасов сън,което скоро щеше да се осъществи.

Тъкмо легнах нямайки търпение заслужения сън да ме приветсва и тогава телефона ми извибрира, отново беше съобщение от Деймън, което гласеше:

"За срещата си вземи бански"

Но защо да си обличам бански на среща, която ще започне в 19 часа!? Както и да е, отпуснах се и заспах...

***

Събудих се в 18:56 часа. По дяволите ще закъсне,явно съм се успала. Станах по най-бързия начин и се запътих към гардероба. Извадих най-напред банския,който се състоеше от две части в морско синьо. Не отричам,но синьото доста ми отива. След като облякох банския нахлузих една розова рокля изработена от лека материя. Погледнах се в огледалото и мисля,че бях ОК. На вратата се звънна и аз се запътих към нея взимайки по пътно чантата си,която изглеждаше като чанта тип готик,защото беше с форма на череп,но както и да е.

Отворих вратата, а пред мен се показа най-красивите очи на света,а именно неговите.

-Е готова ли си?-попита с най-примамващия глас,който някога съм чувала,сякаш всеки момент щях да му се нахвърля пред нашите. Той забеляза, че съм го зяпнала и ме погледна с поглед "Очаквам отговора ти" ,а аз само кимнах.

През целия път бях със завързани очи. След много протести против копринената връзка,която ми завърза,за да не видя "изненадата", която ми е приготвил аз се предадох. Но вече се бях досетила къде ме води-на плажа, сто процента съм сигурна. Изведнъж спряхме да се движим, а след секунда чух затваряне на врата. Повиках Деймън, но не получих отговор, без да се усетя моята врата се отвори и някой хвана ръката ми.

-Спокойно аз съм,искам да се отпуснеш и да ми се довериш. Аз ще те водя ти само трябва да движиш краката си т.е. да вървиш. Ясно!

-Да шефе!-казах със сърказъм, който той веднага долови и се засмя леко. Смеха му бе нежен и приятен за слушане бих казала. Слязох внимателно от колата и започнах да ходя докато Деймън ме беше хванал за раменете и ме наставляваше. Спрях ме! Просто спрях ме,а секунда по-късно той отвърза превръзката и я отсрани от очите ми. Пред мен се разкри невероятна гледка. Бяхме на аквапарк по-точно в закрит аквапарк,в смисъл не някакъв изоставен,а аквапарк с покрив...е схванахте какво имам предвид. Гледах удивено всяко едно кътче на това място.

-Но как...-изумена започнах да разпитвам Деймън, а той най-грубо ме прекъсна.

-Да речем,че имам познат,който има познат,който е собственик на огромен аквапарк.-обясни най-съществено.

След като влязохме вътре реших да кажа на Деймън какво изпитвам към него,но тогава изневиделица изкочиха Ник, Шон,Люк и...Лили!? Те пък какво правят тук? По-точно тя какво прави тук.

-Изненада!!!-казаха в синхрон всички,а аз се усмихна по най-фалшивия начин и след това допълних размахвайки ръце тържествено във въздух :

-Хей...-"Ще бъде доста дълга нощ" казах си наум и отново ги дарих с една фалшива усмивка.

Та-да ето я новата глава. Този път съм доволна как се получи,само дето развалиха плановете на Джули за тази вечер,но нека има още малко драма в тази скучна история,не че е толкова драматично присъствието на приятелите им на тяхната уж среща,но да преминем нататък. Тази глава я посвещавам на @Rally_S69 , благодаря за подкрепата мила.

До скоро, обичам ви!!!👑💙👑