My "Perfect" Life

Part 18

-Деймън...!?

-Съжалявам, не ви видях! И междудругото аз съм Стефан!-каза мистериозния мъж на около 20 и ми подаде ръка. Плахо я хванах и задвижиш нагоре-нодолу.

-Всъщност вината е моя. Приятно ми е Джулия!-представих се и пуснах ръката му. Бях го зяпнала,защото доста приличаше на Деймън, но не беше той. Един вид си отдъхнах, че не е той, защото заради него и "гаджето" му избягах надалеч! Несъзнателно очите ми се насълзиха и една самотна сълза падна от окото ми. Наведох глава и побързах да я изтрия,нямаше да показвам слабост пред напълно непознат.

-Добре ли си?-попита ме момчето пред мен обхванал раменете ми. Вече беше късно. Разкрих се пред този човек,но лечението на разбитото ми сърце те първа започва.

-Да!- казах отсечено и се измъкнах от ръцете му хващайки кошницата и тръгнах към касата,за да платя.

Вече излизах от ансансьора тръгвайки към стаята ми. Ума ми бе запълнен от момчето на име Стефан, който беше копие на Деймън! Дори гласа му беше близо до този на Деймън. Моето проклятие ме преследваше.

Стоях на леглото и почти бях изяла едната кутия сладолед, а другата я сложих във фризера. Всички покупки ги бях наредила в малкия хладилник на хотела.

Сложих телефона си на заряд и като го включих имеше 54 пропуснати повиквания,и всичките бяха от хората, които си мислех. Предполагах,че мама ще ме е търсила най-много пъти,но уви. Човекът,от който съм най-много търсена е бил Деймън. "Каква изненада" засмях се горчиво. Видях и доста съобщения, но не си направих труда да ги чета,но едно ми хвана погледа. Беше от непознат номер и вътре само пишеше:

"Обичам те.! ХОХО Л."

Мигом извадих СИМ-картата и я прибрах в несесера с гримовете си. Оставяйки телефона на обратното място. Стана късно и реших,че трябва да си лягам,защото утре ще ставам рано,за това се подготвих за сън и заспах...

***

Събудих се малко преди алармата да бие и се приготвих. Започнах да градя новия си живот и от тук нататък няма да погледна назад,защото не искам да страдам повече. Сърцето ме боли,а при мисълта как Деймън и Лили се отдават един на друг сърцето ми се къса. Иде ми да повърна от тази мисъл,а представяйки си тяхното дете ми иде да си зашия един силен шамар,за да се върна в безпощадната реалност.

Приготвих се и тръгнах към гимназия "Benjamin Franklin"  с градския автобус. И след като пристигнах в учебното заведение бях удивена от старомодния дизайн. Беше вълшебно място, сякаш гледах училището на Хари Потър. Минах през вратите и първото нещо, което забелязах, е че беше пусто,но това е нормално, все пак сме в средата на лятната ваканция. Запътих се към кабинета на Директора,защото вчера говорихме и той ми каза,че може веднага да ме приеме.

***

Всичко беше уредено и аз вече офилиално бях ученичка в тази престижна гимназия. Директора е страхотен човек,дори ми намери квартира, в която да живея целогодишно!

Погледнах часовника на ръката си и установих,че е 12:12 и реших да тръгна към следващата дестинация. Вчера когато дойдох прегледах обявите за работа в тукашните вестници и си бях закръглила 3 обяви. Двете бяха за сервитьорка, а третата беше за продавачка. Първите бяха за закусвалня, а третата беше за някакво известно заведение,мисля, че беше "Starbucks". За това се запътих първо натам.

***

Имаше доста тийнейджъри на моята възраст за тази работа и вече се бях отчаяла,но най-накрая казаха и моето име.  Станах от стола и с бодра крачка се запътих към кабинета на главния шеф. Отворих вратата и плавно я затворих.  Погледнах весело момичето на дива и се усмихнах любезно държаща папка с информация за себе си в ръце. Подадох я на момичето около 18 години,която изглеждаше надута,защото имаше цял тон грим на лицето си,а аз се усмихвах като някоя кукла с 24 каратова усмивка ,имах чувството,че устата ми ще се сване всеки момент. Но ако изглеждах по-бодра и по-дружелюбна по-лесно можех да си спечеля работата.

-След секунда ще дойде господин Билсън и ще види дали си потходяща. А сега седни на отсрещния стол и изчакай.-каза студено,а аз я послушах. След малко чух вратата да се отваря.

-Тук съм,Жанет!-каза явно господин Билсън, но гласът му ми бе познат. Идсках да се обърна и да го видя,но нямаше да го направя,защото можеше да направя лошо впечатление. -Кой е следващия?

Отново проговори докато се настаняваше на стола срещу мен,а аз бях свела поглед към подгъва на карираната си пола. Аз се срамувах,беше странно,защото единствения човек от който се срамувам е Деймън. Вдигнах поглед към него и тогава обърканите ни погледи се пресякоха.

-Джулия...каква приятна изненада!-бе единственото нещо,което каза,докато аз го гледах  очудено.

Новата глава е качена, постарах се и се надявам да го забележите. Мисля,че Джули ще си подреди живота в Маями, пък майната им на Деймън и Лили!

До нови срещи!!! 💟💝💟