My "Perfect" Life

Part 28

Изпратих го до вратата и му пожелах лека нощ. Той погали успокоително бузата ми с дланта си и добави:

-Утре те искам свежа на работа!

Кимнах с усмивка. Но винаги когато поглеждах към него сякаш виждах Деймън. Образа му така се беше загнездил в тялото ми, в съзнанието ми, сякаш всеки път умирах, макар че бях жива...болката беше същата.

Затворих вратата и се запътих към кухнята, за да измия мръсните чинии. Телефона ми звънна, изтръпнах, не бях получавала обаждания от никого.

Погледнах екрана. Марго.

-Хей..

-Маце, отиваме на клуууб!- изпищя тя в слушалката.

-Имам лоши спомени от последния път!-намръщих се.

-Ти какво, да не мислиш да пишеш домашни всяка поредна вечер, като се има предвид, че гимназията още не е започнала?-чух смеха ѝ през слушалката.

-Просто наваксвам.-казах,но се замислих...беше права. А и какво толкова щеше да стане ако отида? Няма да пия чак толкова опитвайки се да забравя миналото. Знаех, че искаха да забравя за този ден, за безпомощното ми, но в същото време агресивно състояние. Те ми бяха приятелки, макар и за краткото време, в което ги познавах. Бяха загрижени за мен.-Дай ми 15 минути и елате пред вкъщи.

-Дадено! Момиче ако знаеш само как ще се забавляваме!-изкискаха се двете и сега осъзнах, че са ме пуснали на високоговорителя. Засмях се.

Сложих къси дънки и потник. Обух кецове и пуснах косата си да пада свободно по раменете ми. Не прекалих с грима. Сложих в чантата си пари, документи и телефона. След малко погледнах часовника на ръката си. 00:03, тъкмо навреме.

На вратата се почука и побързах да отворя. Срещнахме обърканите си погледи.

-Забравих си телефона, впрочем какво стана с пижамата и обещанието да си свежа за утре?-огледа ме от глава до пети, а аз гузно сведох поглед. Отидох до барплота и взех телефона му. Как не съм го забелязала!? Върнах се и му го подадох без да кажа и дума.

-Попитах те нещо,Джулия!?-тона му стана твърд...но и някак загрижен. Преди устата ми да се отвори зад гърба му видях два чифта познати очи.

-Господин Билсън? Вие какво правите тук?-попита Мишел.

-Бих ви попитал същото!-обърна се към тях и ги погледна изпитателно.

-Отиваме на клуб!-каза най-сетне Марго и сви рамене.

-Но утре някои от вас са на работа.-каза строго като се обърна към мен!

-Утре ще сме като новородени и изпълнени с енергия!-каза жизнерадостно Марго, защото утре двете бяхме на смяна.-А сега може ли да вървим?

Той само кимна и направи място да мина през вратата, неоткъсвайки поглед от моя. Видях леко разочорование в очите му.

Заключих вратата и сложих ключовете в чантичката. Тръгнахме нодолу по стълбите, като момичетата бяха пред нас с бодри крачки, а той вървеше зад мен. Изведнъж хвана лакътя ми принуждавйки ме да го погледна в очите.

-Моля те много да се пазиш!-прошепна притеснено.

-Ще бъда предпазлива, Стефан. Но защо ви е грижа толкова за мен? Познаваме се от толкова кратко време, и почти винаги ви обиждам по някакъв начин, но вие не спирате да се държите добре с мен!?

-Така правя със служителите си! Грижа ме е за тях!- ето пак почна с тези служители. Изнервящо е.

-Стефан?! Аз просто служител ли съм?! Така ли се държиш с останалите от персонала?! Влизаш в домовете им без знанието им докато спят, за да им кажеш, че са наети?! Танцуваш с тях в нощните клубове, а после им позволяваш да преспят у вас?! Застъпваш се за тях и после вечерта ги посещаваш в домовете им, за да им кажеш, че си уволнил някой от останалите, само защото се е държал грубо с тях. Но въпреки това аз ударих Наташа и ѝ се навиках пред всички!? Ти дойде при мен, не при нея...уволни я заради мен. Тя не беше ли също твой служител?!-той беше като закован на едно място.-Аз просто един служител ли съм за теб,Стефан? Отговори ми!

Той просто стоеше на едно място взирайки се в очите ми, които дълбаеха дупка в чистата му душа.

Приближих се към него. Надигнах се на пръсти. Обхванах с ръце лицето му и му прошепнах:

-Знам, че си проверил досието ми, но не искам съжалението ти, Стефан! Не съм слаба и беззащитна. Не искам милостиня от никого. Аз съм силна и борбена личност. Показах ти слабата си страна, не за да ме съжаляваш, а за да видиш как успях да стана силна и на крака, въпреки всички падания на земята, в калта. Предишната Джулия Браун летеше твърде високо, но трябваше някой да ѝ отреже крилата, за да падне в реалността! А сега трябва да вървя!- оставих го на стълбището, безмълвен и непомръдващ. Влезнал толкова надълбоко в думите ми, че отърсването му от тях щеше да му коства големи усилия.

Качих се в колата на Мишел и потеглихме.

-Джул...-погледна ме в огледалото за задно виждане Мишел.-той е влюбен в теб..