My "Perfect" Life

Part 25

-Добър ден,какво ще желаете?-попитах бодро човека пред касата, докато прибирах салфетките в чекмеджето.

-Джули!?-възкликнал мъжа изрекъл изненадано името ми. Вдигнах плахо погледа си, за да среща неговия.

-Татко!?-сълзите напираха да се излеят като буря. Той ме гледаше съкрушено,а аз стоях с най-каменното си изражение. Свикнала вече с фалшивите маски и скритите емоции.

-Какво правиш в Маями? С майка ти ли сте тук? Нуждаете ли се от пари?-след всяка негова изречена дума,която болезнено се забиваше в сърцето ми, исках да му се развикам. Да се раздивея. Да го ударя. Но нямаше да го сторя. Ако не се бях променила досега да съм се сгушила в прегръдката му и да почувствам отново бащината обич, но няма да го сторя. Аз нямам баща. Баща ми е мъртъв.

-Непознати господине,не знам защо толкова се интересувате от мен и моето семейство,но откакто проклетия ми баща ни напусна заедно със своята любовница се справяме идеално. Дори с майка ми ни е по-добре. А доколкото за баща ми-той е мъртъв за мен. Оп,съжалявам, не трябва да разказвам за живота си на напълно непознати хора! - Болка! Болка беше изписана в очите му. Гледаше ме с толкова болка,че щеше да се пръсне.

-Стивън готов ли си с поръчката?-притичваше към нас тя,а именно Глория Фитз,тоест Глория Браун.

В момента, в който я видях щях да повърна.

-О, Джулия,каква приятна изненада!?-възкликнал тя. Змия! Беше изпратила лично тя снимка от сватбата им без знанието на баща ми.

-О, нима!? За съжаление за мен не е госпожице Браун.-казах най-надменно прикривайки разочарованието си.- Сега ако обичате кажете какво ще поръчате,защото има доста клиенти,които чакат нетърпеливо.

-Искам да поговорим, Джул.

-Господине,само за най-близките ми хора съм Джул,а за непознати...те даже не заслужават да знаят името ми!

-Две кафета със сметана.-побърза да се включи и Глория, а аз бързо се опитах да им дам поръчката.

-Точно 5 $,но моля не ми плащайте, аз черпя за негодните бащи и леките жени!-казах поглеждайки ги право в очите,задържайки ги върху тези на лисицата пред мен. Подадох им кафетата и извиках Марго да ме замести колкото се може е по-бързо.

С изправена походка тръгнах към тоалетната и след като влязох затръшнах вратата. Тялото ми се свлече на пода, а сълзите вече си бяха проправили път навън. Мразя шибания си живот! Мамка му,защо все на мен!?

Влязох в една от кабинките и се оставих на болката да ме погълне.

Искам да се извиня, че ме нямаше толкова време! И да погледнете другите ми книги, "Доброто в теб" и "Why I believed you?" . И да ми кажете какво мислите. Също така пиша още две книги "Sweet serial killer" и "You are my terrible trouble". Също така довършвам "Wrong house" и "My "perfect life" и ще се радвам да дадете мнение! Обичам ви! ❤️💋