My "Perfect" Life

Part 20

Мина ден, вече започваше да се стъмва,а господин Билсън не ми е звънял. Преместих се в новата ми квартира и вече бях разопаковала багажа си. Пробвах се и на останалите две работи,но ми казаха,че вече са си намерили човек за тази позиция. Взех си нов по-обикновен телефон и там си сложих стария си номер,а в моя телефон сложих новата карта. Исках просто да видя колко им липсвам. Дигнах капачето на обикновенния телефон, който не може да се мери с моя IPhone, и започнах да чета съобщение по съобщение получени от човека,който най-много мразя и обичам. Зачетох се и цялата настъхнах. Очите ми се напълниха със сълзи. Исках да чуя мама,но повече исках да чуя Лили,въпреки болката, която ми причини аз я обичам или може би въпроса "Защо ми го причини,Лили?" ме измъчваше повече. Исках да знам ЗАЩО. Колебливо набрах номера и' и след втория сигнал вдигна.

-Ало,Джул! Къде си забога? Изплаши до смърт всички ни! Отивам да кажа на другите,че се обади...

-Нее!-изкрещях в слушалката.-Ако кажеш на някой,че сме разговаряли повече няма да чуеш гласа ми. Исках да поговорим! Защо не ми каза,че изпитваш чувства към Деймън? Защо ми го причини? Знаеше, че много го обичам!-започнах да плача.

-Защо ли? Да, ти първа го заплю! Ти първа се влюби в него! Но нямам ли правото и аз да съм щастлива? Винаги получаваше това, което искаше,е сега драга Джули не стана така! Той обича мен, а не ТЕБ! А целувките му са такива,за каквито ти мечтаеше,дори по-сладки. Да не говорим за стегнатото му тяло и как настръхва когато го докосна! А секса с него е просто вълшебен. Да точно така направих го с него и не съжалявам, че той отне девствеността ми...-и преди да довърши я прекъснах.

-КУЧКА!-изкрещях и запратих телефона силно в стената,след това той се раздроби на много малки пърченца,а аз плачех прегръщайки коленете си свита в леглото.

Болка! Болка, която ме убива! Мразя я, мразя го! Мразя ги. Водопад от сълзи мокреше кожата ми,а аз не спирах. Не исках! "Защо!? Защо допуснах да се влюбя толкова силно в теб,Деймън! И сега колкото и да искам да те мразя не мога,защото те обичам безкрайно!". Колкото и да не исках да го приема,че аз бях виновна! За всичко бях само и единствено виновна АЗ! Аз ги запознах,аз водех Лили на нашите срещи. Аз,само аз си бях виновна.

Още плачех, а погледа ми беше забит в нищото през прозореца. Сложих си слушалките и си пуснах музика колкото се може по-силно.

Изведнъж усетих странни тръпки преминаващи през цялото ми тяло. Рязко извърнах глава уплашена и премахнах слушалките от ушите си.

-Честито!-каза весело, но когато се загледа в лицето ми усмивката му изчезна.-Съжалявам, че идвам в неподходящ момент. -възкликна,а аз подсмърцнах и се усмихнах потупвахки мястото до мен,за да седне. Сега беше облечен в сива тениска и черни джинси.

-Няма нищо,не сте знаели!

-Пак ли на Ви ще ми говориш Джули? Искам да ми говориш на Ти!-каза намръщено,а аз се засмях.

-Добре господин Би...тоест Стефан! -Казах и се засмяхме.

-Тук съм, защото исках да ти го кажа лично. Назначена си да работиш за мен.-каза, а аз изпищях и се хвърлих на врата му,но след това го хванах за рамене и се одръпнах от него усмихната.

-Нали не е шега!? Ами, Харвард? -казах повдигайки вежда.

-Разбира се, че НЕ! А колкото до Харвард - тези жени само ще изгонят клиентите със сложните си изречения и с еко манията си!-след това негово изказване се засмяхме.

Легнах на леглото и се завих.

-Аз мисля да си лягам,защото утре съм на работа.-вметнах усмихвайки се ентусиазирано.

-То тогава най-добре ще е да си вървя. -Каза и започна да се изправя,но аз бързо го дръпнах за ръката.

-Не!-повиших тон,но после бързо се съвзех.- Тоест, моля те не си тръгвай,а легни до мен. Моля те. Нищо няма да правим,просто искам да разбера какво е чувството да спиш в присъствието на друг. Просто аз само ще затворя очи,а ти просто ще стоиш до мен за пет минути. -Казах и хванах ръката му. Не изпитвах нищо към него, но в момента съм толкова самотна,че и с плъх бих разговаряла.

-Защо не,щом нищо няма да правим, тогава няма проблем.-след тези негови думи се мушна под завивката,а аз се обърнах с гръб към него още държейки ръката му. Придърпах моята ръка по-напред,за да може неговата да ме прегърне и затворих очи.

Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала. Ех тая Джули, как може да е хлътнала толкова по Деймън? Пък тая Лили направо ме изумява. Как може да постъпва така! Аз ако бях на нейно място щях да сложа приятелството пред любовта.

Ами вие?

Е до скоро. Обичам ви! 💟💝💟