My "Perfect" Life

Part 34

За първи път изпреварвам алармата. Не се бях чуствала по-добре никога до сега. После си спомних за миналата нощ и усмивката ми помръкна мигновено.

С тихи стъпки стигнах до кафе машината, бях на път да направя най-ароматното кафе някога. Погледнах билетите отново, докато чаках машината да загрее.

Боже, полета беше днес в 15:00 часа. Погледнах стенния часовник, показваше едва 7:15 часа. Голяма въздишка на успокоение напусна устните ми.

Сипах кафето в чаша и започнах да търся телефона си. Дълго колебание цареше докато набера номера на Стефан. И най-накрая, когато куража ме удари с шамар в лицето, го набрах.

Сега оставаше да чакам да вдигне. Чаках, чаках и чаках. И продължавах да звъння, докато той не започна да затваря, но бях решена да говорим. Накрая когато се включи онази дразнеща жена, която да ме осведоми, че телефона му е изключен или извън обхват, ме обзе гняв и тъга. Той не искаше да говори с мен. И го разбирах..
Но бях твърдо решена, че ще водим разговор, ако ще да е и с мимики. Имах около половин час докато дойде времето да тръгвам на работа. Насладих се на кафето, четейки статията "Как да му привлечем вниманието" на списание Cosmopolitan. Не ми вдъхна самочуствие особено. Но мисълтта, че когато го видя в кафенето и поговорим, ми вдъхваше надежда.

Влязох бодро поздравявайки Мишел и Нана. Облякох униформата и преди да се захвана с работата си, се насочих към кабинета му. Преди да почукам, се заслушах в женския глас, който пискаше отвътре.

-Какво по дяволите те накара да си скъсаш задника от алкохол снощи? Напоследък си непознаваем, държиш се странно! Сподели ми, съкровище, какво те измъчва!? - беше Жанет, говореше така, сякаш наистина я е грижа за него. След това добави с такъв ентусиазъм. - И ти ли нямаш търпение да се оженим? Нека да не чакаме месец! Нека да е след две седмици! Още сега звъння на агента да смени датата!

Обзе ме гняв. Почуках. И влязох най-нагло.

-Оу, не исках да ви прекъсвам..-изчуруликах. Сърцето ми се сви, когато видях Стефан. Беше толгова отекчен, заради Жанет, и тъжен заради мен. Жестокият и поглед, който ме прониза ме накара да не чуствам жал към тази жена.-...госпожо Жанет...

-...Госпожице!-прекъсна ме тя. Извъртях очи и лепнах евтина усмивка.

-Госпожице, Жанет. Обсъдихме го с персонала и решихме да го обсъдим и с Господин Билсън, относно недостига на кафе.-скалъпих глупавата лъжа на мига и по погледа ѝ разбрах, че тя е дори по-глупава и от лъжата ми. Кимна и се врътна към изхода.

Изчурулика едно: "Ще се видим след седмица!"  И затръшна вратата.

С плахи стъпки се приближих до Стефан, но той все така гледаше безизразно в точка. Усещаше се силната миризма на алкохол. А дрехите му бяха все същите от снощи. Явно след като съм го изгонила е дошъл тук, за да пие до смърт. Голяма идиотка съм!

Погалих нежно бузата му и от допира ми, той излезна от транса, в който бе. По погледа му разбрах, че в момента не иска да ме вижда.

-Исках да поговорим.-казах тихо, но така че той да успее да ме чуе.

-Няма за какво да говорим!-повиши тон. Насочи ръката си към останалия алкохол в чашата, но успях да го изпреваря. Той се разгневи, за дето го лиших от поредната пареща глътка.-Върни ми чашата!-процеди през зъби. Нямаше да го оставя в това състояние, той не беше ме оставил онази нощ.

-Имай ми доверие.-казах така спокойно, че все едно наистина бях спокойна. Страхувах се да не направи някоя глупост.

Заключих погледа си в неговия. За първи път го виждах в тази светлина. Това не беше Стефан, който познавах. Зарадвах се, че ме послуша, като просто кимна.

Отидох до кафеварката, която бе в близост до шкафовете пълни с документация. Побързах да се върна при него. Помогнах му да се изправи и да полегне на кадифения диван, мисля, че за първи път виждам този диван, явно е нов. Потърсих из стаята за каквито и да е било други дрехи и за мое щастие намерих. Бяха в един кашон над полицата. Преоблякох го с доста пот и усилия, но успях. Късите шорти и тениската на AC DC му стояха добре. Стоеше в седнало положение проследявайки действията ми. Направих му по-силно кафе. Приклекнах пред него подавайки чашата тройна доза кофеин.

-На екс!-заповядах. Послуша ме. Взех чашата и я върнах обратно на бюрото.
Забелязах, че се бе загледал в чертите на лицето ми. Обхванах неговото с длани, при което той настръхна. Целунах го нежно по усните, усетих измежду целувката леката му усмивка. Погледнах часовника на стената, 10:24 часа.

-Оставям те да поспиш 2 часа, след това идваш с мен!-заповядах, а той послушно кимна. Усмихнах му се и го целунах за последно преди да изляза като торнадо от стаята.

Благодаря за подкрепата ви. Скоро ще има още глави!

Обичам ви! ❤️