My "Perfect" Life

Part 7

-Хаха,шегувам се не бъди страхливка,само да беше си видяла физиономията!-смееше се той като побъркан.

-Но ако не беше шега щях да ти откъсна топките! - Казах и в гласа си долових нотка на гняв.

-Сладка си когато се ядосаш! Е да не губим време,а направо да влизаме!- каза след това ме хвана за ръката и отвори вратите на църквата. Отвън изглеждаше съборетина,но вътре бе като рай за тревомани. Имаше около 5 дивана и няколко маси с наргилета върху тях,а на всеки диван се бе настанило по едно момче,сигурно приятелите на Деймън.  Догато оглеждах всяка една част на това място, а Деймън поздрави момчетата. Бях удивена и от устните ми се изтръгна само едно:

-Jesus... -на глас ли го казах!?

-Ехо, земята вика Джули!

-Моля? Какво?-казах неразбирайки за какво ми говори.

-Това са Ник,Шон и Люк,момчета това е Джули! -Подадох ръка на всеки един от тях и се усмихнах любезно,но само Люк не ми отвърна,а ми хвърли един злобен поглед.

-Пич, довел си момиче! Не помниш ли какво стана с предишната ти,която доведе тук!- Каза леко ядосан Люк.

-Тя не е просто момиче! Тя е много по-специална от Линдзи!- почуствах леки тръпки по цялото си тяло. Та той каза, че съм по-специална от някаква Линдзи,чакай Деймън е водил и други момичета тук! Но защо Забога трябва да ме интересуват бившите му,но мамка му интересуват ме.

-Хей,Джул, ела седни тук!  Чувствай се като у дома си.-каза Ник и потупа мястото до себе си. Аз бавно се предвижих между Деймън и Люк, които се гледаха зверски. След като стигнах велурения диван в морско синьо, седнах и забих погледа си в пръстите ми,не че бяха кой знае колко интересни в момента.

-Е Джулия на колко си! -Попита Шон.

-На 16 години! - казах и се усмихнах.

-Браво пич,тази поне е малко по-голяма от предишната!-погледнах неразбиращо към Деймън, защото беше ясно,че на него говори.

-Бихте ли престанали да се връщате в миналото мамка му!-изпсува и ритна стола до себе си. Мислех,че го познавам,ала дълбоко се лъжа. Но мамка му обичам го,обичам очите му,обичам усмивката му,обичам дори замисления му поглед. Дори сега като разбирам,че нищо не съм знаела за него ме кара да се влюбвам повече.

Минаха няколко тежки минути и реших да прекратя тишината. Започнах да задавам най-различни въпроси и да си разказваме истории. Вече бяхме разчупили леда и дори беше забавно да разговаряме. Изведнъж започнах да се оглеждам за Шон, но него го нямаше, явно наистина е много потаен.

Мина час,а устата ми не спираше да дрънка,докато Ник ми показва как се пали наргиле. След като го запали дръпна два пъти и предложи на всички да направят същото,само аз и Люк-надуфкото не дръпнахме.

-Хайде Джул, не бъди сухарка. Хайде дръпни!-колкото и пъти да ги обеждавах,че не искам, те повече настояваха. Накрая се ядосах и дръпнах дълбоко, а след това издишах дима закашляйки се. Чувах дразнещите им смехове,което ме раздразни.

-Добро момиче,искаш ли още веднъж?- попита Ник.

-Не,благодаря!- отсечено казах.

Изчаках да приключат с пушенето и намекнах на Деймън,че е време да се умитаме,а той ясно го разбра.

Вече бяхме на път,гледах през прозореца и мислех само за едно-Линдзи,коя бе тя и какво е станало.

-За какво мислиш? -Изневиделица ме попита Деймън. А аз не сдържах въпросите,които ме разяждаха отвътре.

-Е щом искаш да знаеш! Мисля само за това коя е Линдзи,и защо по дяволите не ми каза за нея!- той рязко наби спирачки, а аз отново се ударих в таблото,но този път раната беше по-голяма,защото бяхме на магистралата,а не в града. Не казах нищо с надежда той да не забележи.

-Млъкни мамка му, млъкни! Ако още веднъж споменеш това име ще пострадаш!-крещеше ми той,а аз го гледах като препарирана. Очите му от сини промениха нюанса си на черно. В момента и аз бях бясна,но нямаше да грещя. Не исках. За това излязох от колата затръшвайки вратата и започнах да вървя по пътя надявайки се да си тръгне час по-скоро. Започнах да плача,защо плачех? Аз мразя да плача,мразя факта,че плача,та аз никога не плача,защото аз съм силна във всяко едно отношение.

Извървях 50 метра и се обърнах назад,а той все още беше там със забит в пространството поглед. Обърнах се напред и продължих да вървя. След малко видях зад мен да се приближават две светлини, знаех кой е. Той ме подмина, просто ме подмина,но изведнъж спря и излезна от колата тръгвайки към мен.

-Джули,аз наистина много съжалявам! Държах се като...

-...задник,копеле,нещастник.  Имам и още епитети, с които да те опиша в момента,но просто не си заслужава! -Вървях с бързи крачки,но изведнъж той ме хвана за ръката и ме издърпа към себе си прегръщайки ме. Започнах да плача,а той галеше косите ми и ме успокояваше.

-Давай, излей си го....!

Хелоо хора,ето я новата глава. Надявам се да се е получила добре. Ако някой има мнение, моля изкажете го.

Следваща глава при:
5+гласа
2+коментара

П.С.: Съжалявам ако има грешки!

Обичам ви!!! 💝 😘👑