My "Perfect" Life

Part 3

-Джулия, какво правиш тук по това време и с толкова тежък грим?- разпитваше ме той кикотейки се като гимназиална ученичка.

-Ами кучето ми Тото избяга навън и аз тръгнах след него,за да го хвана. А преди това с приятелката ми Лили решихме да се гримираме със затворени очи. Ами ти какво правиш тук?- обясних му,а после зададох същия въпрос,който той ми зададе.

-Бях на гости у един приятел! А да те закарам ли до вас? - Сърцето ми препускаше със скоростта на светлината в момента. Не можех да повярвам,той иска да ме закара до вкъщи с разкошната си кола,а това е голям риск,защото имам грим навсякъде и в ръце държа, лудо,разгонено куче.

-Не,благодаря мисля да повървя малко!

-Не се ли страхуваш все пак минава полунощ. Настоявам да се качиш,иначе ще ти се разсърдя.-не можех да му откажа. За това спрях да се инатя и се качих в колата му.

Вътре колата изглеждаше като дворец. Кожена тапицерия,удобни седалки,климатроник,видео-плейър. Няма да ви описвам колата детайл по детайл. Всичко вътре беше голям лукс.

Аз се настаних по-удобно,а той зае шофьоркото си място. Отначало беше надгробна тишина,но после реших да я наруша.

-Деймън, нали мога да те наричам така?

-Да,разбира се! А аз мога ли да те наричам Джули?

-Да,нямам нищо против!- исках да завържа един кратък разговор,но в момента нищо не ми хрумваше,а аз съм доста разговорлив и общителен човек.

-Спри!!!-изкрещях,а той се стресна и рязко наби спирачки. Бях се отнесла и забравих да му кажа адреса си,иначе щеше да подмине къщата ми. Забравих да си сложа колана,ударих се челно напред и сега имах малка рана на главата,от която течеше кръв като малък водопад.

-О,боже,Джули добре ли си!- започна да се притеснява,а аз долавях притеснение в гласа му.

-Добре съм Деймън, спокойно. Благодаря,че ме докара!- благодарих и отворих вратата тръгвайки тромаво към входната врата,а Лили се затича да ме хване преди да се строполя на студената земя. Деймън още беше пред нас и ни наблюдаваше,след това поздрави Лили, а тя естесвено отвърна на поздрава му. Представиха се един на друг,а аз се почусвах малко излишна,защото започнаха да си говорят в 1 и 30 през ноща,за това им обърнах гръб и влязох вътре на топло в стаята си. Бях доста учудена,защото аз не можах да отворя никаква тема за разговор,а Лили най-голямата срамежливка,която познавам успя. Сега тя беше без грим и се виждаше хубавото й лице,а аз приличах на нещо смачкано от камион.

След по-малко от пет минути дойде приятелката ми, а аз през това време премахнах всичкия грим с който бях. И вече се готвих за сън.

-Хей Джул, знаеше ли,че Деймън е доста забавен и...

-Какво и...

-И искаше телефонния ти номер!

-Какво,не мога да повярвам!-развиках се като луда,а майка ми връхлетя в стаята като торнадо.

-Джулия Стивън Браун, кажи ми една основателна причина,за да крещиш като разярено жовотно! И какво Забога ти се е случило,обясни ми защо имаш рана на главата!?-как забеляза,а аз бях почистила раната и залепила със специална лепенка.

-Мамо спокойно, не се тревожи добре съм! А сега ако обичаш излез,защото сме доста уморени и имаме нужда от сън!

-Добре,утре ще говорим,а сега лека нощ,момичета!

-Лека нощ!- казахме едновремено и след секунда се чу затварянето на вратата.

Обърнах се към прозореца легнала, наблюдавайки нощта надвиснала над спящите сгради. Изведнъж телефона ми извибрира. Погледнах получателя. Беше непознат номер. Някой ми беше изпратил съобщение,за това го отворих и на него пишеше :

"Лека нощ,Джули! Ще се видим много скоро"
Искрено твой: Деймън

Ето я новата глава. Надявам се да ви хареса.

Според вас ще се получили между Джулия и Деймън? (на снимката е Джулия)

П.С.:Съжалявам ако има грешки!

Обичам ви!!! 💝 💝