My "Perfect" Life

Part 2

-Хей...съжалявам забравих си телефона.- каза засрамено той.

-Няма проблем.-казах и му подадох мобилното устройство,което беше на малкото шкафче до мен.

-Наистина много,много,много съжалявам!-повтаряше той,а аз не можех да му се наситя.

-Наистина,ама наистина няма проблем!-повтарях му аз.- А сега може ли да излезнеш от тук,за да се облека?

-Е довиждане...

-Джулия,казвам се Джулия.

-Довиждане Джулия,аз съм Деймън!

-Знам!-казах тихо на себе си,но явно и той ме чу.

-Какво знаеш?-попита ме повдигайки вежда.

-Знам,че трябва да излезнеш от тук.-казах избутвайки го навън.

След като останах сама пробвах дрехите,които бях избрала и след като видях, че ми стоят страхотно реших да ги купя.

***

Вече с Лили се прибирахме,а аз реших да и разкажа какво се случи,докато тя беше в другата пробна и се чудеше дали да вземе морско-синята рокля или небесно-синята рокля. Аз й казах, че са почти еднакви,но за нея детайлите са важни.

-И ти какво?- разпитваше ме тя като ненормална.

-И аз му казах "Ъм,какво",а той каза,че съм направила добър избор на тениска.-разказвах и всичко,а тя ме слушаше все едно слуша ангел как пее.

-Нима,казваш, че той е влязал в съблекалнята, докато си била гола, а после ти се представил?

-Да точно така стана само дето не бях гола,а по бельо!

***

Стоях в стаята си и учих. След 30 минути учене реших да си направя пуканки и да гледам някой филм. Поканих Лили да дойде да гледаме заедно,а тя естествено се съгласи.

Когато приятелката ми пристигна и пуканките вече бяха на лице,решихме да гледам филма "Вината в нашите звезди".

-Ох много тъпо стана,че момчето умря!-каза Лили плачейки заедно с мен.

-Живота е несправедлив!- допълних аз.-е стига толкова сълзи. Кажи нещо забавно,което да направим.

-Може да се гримираме със затворени очи.-предложи тя,а аз кимнах в знак на съгласие.

***

След като се "гримирахме", слезнахме във всекидневната за вечерна порция сладолед. Докато ядохме като прасета някой почука на вратата, сетих се,че може би е татко, който се прибира късно от работа.

Както и казах беше той. Тъкмо отворих вратата и кучето ми Тото избяга навън,а аз хукнах след него. Тичах точно зад него две пресечки.

-Тото, ела момче,хайде! Тото ела при мама.- крещях като луда по улицата в 1 часа през ноща.

Изведнъж кучето спря по средата на улицата, а аз издебнах момента да го хвана.  И тъкмо го взех,стиснах го силно в прегръдка и две светлини рязко спряха пред нас.  Излезе млад мъж,който започна да ми вика,лицето му бе погълнато от мрака наоколо и не се виждаше изобщо,не успях да разпозная кой е това,той започна изведнъж да се смее. Зачудих се,защо първо ми крещи,а после се смее. Но изведнъж нещо прещрака в главата ми и се сетих, че съм по пижама и в лицето приличах на кифла-клоун,а за капак стискам малко куче,като-чели искам да го изям. Първо се засрамих,но после се засмях с него. И изведнъж той проговори:

-Джулия!?-не може да бъде. Смеха ми секна и премина в срам. Краката ми се подкосиха,а бузите ми пламтяха,но поне бях със прекалено много грим,и не се виждаше домата,който представлявах в момента.

-Деймън...!?

Здравейте,ето я новата глава.  Надявам се да ви хареса.

Моля изразете мнение. Мислите ли,че някога ще бъдат заедно Деймън и Джулия?

П.С.: Съжалявам ако има грешки. :)

Обичам ви😘💚💚